— О, съжалявам — каза Ана. — Робърт, това е приятелката ми Патриша.
Хънтър стисна ръката й.
— Приятно ми е да се запознаем.
Патриша беше висока метър шейсет и два, въпреки че високите токчета на черните й ботуши добавяха още няколко сантиметра към ръста й.
— Удоволствието е мое — отвърна тя и му се усмихна непресторено.
Хънтър даде ключовете на колата на Гарсия.
— Карлос, вземи колата и закарай вкъщи Ана и Патриша. Аз ще се върна в Управлението, въпреки че може да остана малко и да огледам.
— Какво ще търсиш? — попита Ана и се втренчи в Робърт, сякаш знаеше, че съпругът й няма да й обясни нищо.
Погледът на Хънтър се спря на партньора му само за частица от секундата и после се отмести към съпругата му.
— Нищо определено, Ана.
Изражението й остана непреклонно.
— Глупости.
— Виж, довери ни се. Карлос ще ти обясни всичко по-късно.
— Обещавам — каза съпругът й и стисна ръката й. — Но в момента трябва да тръгваме.
65.
Веднага щом Карлос остави Патриша пред жилищния й блок в Монтерей Парк, Ана се обърна към него.
— Няма да чакам, докато се приберем у дома, за да поговорим, Карлос. Какво става, по дяволите? — Тя още беше уплашена. — Видях, че в Туджанга Вилидж не се случи нищо — нямаше полицейски коли, не арестуваха никого, нямаше спешен случай, нищо необичайно, така да се каже.
Той превключи на скорост и потегли по Норт Медник Авеню, отправяйки се на юг.
— Свързано е с разследването ти в момента, нали? — рече Ана. — Разбрах, защото Робърт оглеждаше улицата като човек на мисия. Кого търсите? Откъде знаеше, че съм излязла да пазарувам с приятелка? Защо ме плашиш така? — Очите й се напълниха със сълзи.
Той въздъхна дълбоко.
— Говори, Карлос, моля те.
— Трябва да те помоля за нещо — най-после каза съпругът й със спокоен глас.
Ана се облегна на вратата, избърса сълзите от очите си и се втренчи в него.
— Искам да постоиш в дома на родителите си няколко часа. По-късно ще дойда да те взема.
Тя проумя молбата му едва след няколко секунди и после страхът й отново надделя.
— Какво? Ти каза, че с родителите ми не се е случило нищо. Те добре ли са?
— Да, скъпа, добре са. Нищо не им се е случило. Искам само да постоиш при тях няколко часа. Трябва да се върна в Управлението и да свърша някои неща. Ще дойда да те взема по-късно.
Ана зачака, но той не добави нищо повече.
— Само това ли ще ми кажеш? — предизвика го.
Една от причините връзката им да е толкова стабилна беше, че и двамата знаеха, че могат да споделят всичко. И винаги го правеха. Никога нямаше упреци, ревност или присъди. И двамата умееха да слушат и се подкрепяха и разбираха по-добре, отколкото разбираха себе си.
Ана видя, че съпругът й се колебае.
— Карлос — каза тя и сложи ръка на коляното му, — знаеш, че ти имам доверие. Винаги съм ти вярвала и ще ти вярвам. Щом искаш да постоя при родителите си няколко часа, мога да го сторя, не е проблем, но имам право да знам защо. Защо не искаш да се прибера у дома? Какво става?
Той знаеше, че Ана е права. Освен това знаеше, че няма как да й каже истинската причина, без да я уплаши, но нямаше друг избор. Ако излъжеше, тя щеше да разбере. Винаги отгатваше мислите му.
Той отново въздъхна и й разказа какво се беше случило по-рано през деня.
Ана го изслуша, без да го прекъсва. Когато Карлос приключи, очите й отново се напълниха със сълзи и той почувства, че сърцето му се свива.
— Той е бил зад нас? — попита Ана. — И ни е снимал?
Гарсия кимна.
— И го е предавал на живо по интернет?
— Да, но не за всички, а само за Робърт и за мен. Никой друг не е можел да го види.
Тя не искаше да знае техническите подробности.
— Моля те, Ана, постой при родителите си няколко часа. Аз трябва да задвижа някои неща и искам да проверя апартамента ни.
Тя се закашля.
— Мислиш, че е бил в дома ни?
— Не — убедено отговори Карлос. — Но трябва да съм абсолютно сигурен, защото иначе параноичното ченге в мен няма да намери покой. Знаеш го.
Ана не беше сигурна дали чувството в гласа на съпруга й е гняв или страх.
— Значи това е същият човек, който е отвлякъл и убил онази репортерка от „Ел Ей Таймс“, за която пише в днешния вестник — заключи. — Предавал го е по интернет, нали? Така както направи с Пат и мен.