Гарсия остана доволен и се обади на Хънтър, който му каза, че отива в централата на ФБР, за да говори с Мишел. Карлос отвърна, че ще се срещнат там.
Робърт чака по-малко от пет минути, когато партньорът му спря на паркинга зад сградата на ФБР на булевард „Уилшър“.
— Как е Ана? — попита Хънтър, когато той слезе от колата си. Знаеше, че се е наложило Карлос да й каже истината.
— Разстроена е, но ти я познаваш. Държи се смело. Оставих я при родителите й, докато отида да я взема. Успя ли да откриеш нещо?
Не беше необходимо Гарсия да казва на Робърт, че както и да убеждава Ана, тя няма да си събере багажа и да напусне Лос Анджелис. Освен това Хънтър знаеше колко решителна и отдадена на работата си е Ана и макар да мислеше, че убиецът я беше взел на прицел само за да докаже твърденията си, двамата с Карлос не бяха готови да рискуват. Те се бяха съгласили, че тъй като не могат да я държат под око денонощно, трябва да го направи някой друг.
— Докладите са написани — каза Робърт. — И вече са одобрени от капитана. Ана ще има денонощна полицейска охрана седем дни в седмицата, докато не я отменим. Преди малко изпратиха патрулна кола пред дома ти.
Гарсия кимна, но не каза нищо. Изглеждаше отнесен и замислен.
— Защо не се прибереш вкъщи, Карлос? Иди да вземеш Ана и стой с нея. Тя се нуждае от теб… и ти също се нуждаеш от нея.
— Знам. И затова съм тук. Да бъда с Ана… И най-добрата охрана на света… Нищо от това няма да има значение, докато онзи психопат е на свобода. Той го доказа днес. — Замълча и погледна партньора си. — И най-малкият поглед към начина на мислене на извършителя може да се окаже огромна стъпка към залавянето му… Ти ме научи на това, помниш ли?
Хънтър кимна.
— Ето защо единственият начин да се приближим до него е да разберем как прави всичко това и Мишел и Хари са единствените, които могат да ни помогнат.
— Гарсия си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Ще взема Ана веднага щом изляза оттук, но в момента ще направя най-доброто, за да я предпазя. — Тръгна към сградата.
68.
Хари Милс беше дошъл от подземния етаж на отдел „Киберпрестъпност“, за да посрещне Хънтър и Гарсия във фоайето на сградата на ФБР. Той ги поведе покрай рецепцията, през охраняемите врати, по коридора и накрая до асансьора, но този път натисна бутона за третото подземно ниво вместо за първото.
— Мишел е на стрелбището на третото подземно ниво — обясни. — Така изпуска парата — хеви метъл музика и стрелба по хартиена мишена.
Вратите на асансьора се затваряха сякаш цяла вечност и той няколко пъти натисна бутона.
— Всичко наред ли е? — попита Робърт.
Хари повдигна рамене.
— Току-що получихме лоша новина. Една от жертвите на случаите с педофили, които разследваме, се е самоубила преди час. Беше на дванайсет години.
Последвалото мълчание беше нарушено само от автоматичния женски глас, който извести, че са пристигнали на третото подземно ниво.
Вратите на асансьора се отвориха и Хари придружи детективите по друг бетонен коридор, осветен от флуоресцентни тръби, монтирани в средата на тавана. Завиха наляво, после надясно и стигнаха до дебели двойни врати от тъмно стъкло. Хари прокара служебната си карта през електронното четящо устройство на стената, въведе шестзнаков код и вратите се отвориха.
Тримата влязоха в малко преддверие и доловиха познатия звук от стрелба по мишена. В отделна стая седеше сам оръжейник, който се виждаше през голямото предпазно стъкло в източната стена. Хари регистрира двамата детективи.
— Мишел е в обичайната кабинка — каза оръжейникът и посочи с глава встрани.
Друг къс коридор най-после ги заведе до самото стрелбище, където звукът от изстрелите се усили пет пъти. В западната стена бяха наредени дванайсет индивидуални кабинки за стрелба. Първите четири бяха заети от агенти на ФБР с безупречно изгладени черни костюми, очила за стрелба с жълтеникав оттенък на стъклата и големи заглушители на ушите. Никой не обърна внимание на новодошлите.