Единият от двата компютъра на бюрото на Сет изпиука веднъж, показвайки, че процесът на триангулация е приключил. Сет и Дезире се обърнаха към монитора, без да обръщат голямо внимание на последните координати. Те чакаха мястото на триангулация бързо да се смени, когато обаждащият се го прехвърлеше другаде, както беше направил по време на първото обаждане.
Това обаче не се случи.
Изминаха десет, двайсет, трийсет секунди, но мястото оставаше същото.
— Не може да бъде — промълви Сет и се наведе над клавиатурата. Едва тогава забелязаха координатите на източника на телефонния разговор.
— Боже мой!
74.
— Реално ли е това? — попита капитан Блейк. Очите й бяха вперени в монитора на компютъра на бюрото на Хънтър.
Бяха изминали по-малко от шейсет секунди, откакто електронният часовник в долния ляв ъгъл на екрана беше започнал да отброява десетте минути.
СМАЗВАНЕ — 1011.
РАЗПЪВАНЕ — 1089.
— Още не е изминала една минута, а вече са гласували повече от две хиляди души? — Тя най-после погледна Робърт.
— Той вероятно пак е качил линкове в някои големи социални мрежи — отговори Хънтър.
— Така е — чуха се едва доловими думи от телефона на Гарсия. Мишел Кели все още беше на линията.
Карлос бързо я включи на високоговорител.
— Би ли повторила, Мишел?
— Казах, че той наистина е качил линкове в няколко големи социални мрежи. Мина минута, а сайтът вече е получил… — Последва кратко мълчание, нарушено от тракане по клавиатура. — Близо четири хиляди гласа и броят се увеличава с всяка секунда.
— Страхотно — отбеляза Барбара. — Отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР може би ще направи нещо по въпроса?
— Вече правим всичко, което можем — отвърна Мишел. — Но този тип сякаш предугажда всеки ход, който предприемем. Накъдето и да се обърнем, сблъскваме се със стена.
— С Хари записвате ли предаването? — попита Хънтър.
— Хари не е тук, но аз го записвам — отговори Мишел.
ЧАСОВНИК: 7:48,7:47,7:46…
СМАЗВАНЕ — 3339.
РАЗПЪВАНЕ — 3351.
Телефонът на капитан Блейк започна да вибрира в джоба на сакото й. Тя го извади и погледна екранчето. Обаждаше се кметът на Лос Анджелис. Тя много добре знаеше какво означава това. Отказа разговора и върна телефона в джоба си. В момента нямаше време за безсмислени спорове. Щеше да говори с кмета, когато решеше.
Гарсия отстъпи назад от бюрото си и нервно потърка лице, а после отмести поглед от екрана и наведе глава. Робърт прочете мислите му. След случилото се вчера подсъзнанието на приятеля му не можеше да не си представи възможно най-лошия сценарий за него, заменяйки мъжа на екрана със съпругата му Ана.
Гарсия бързо разтърси глава, опитвайки се да прогони мисълта, и изчака една-две минути ускорените удари на сърцето му постепенно да се успокоят. След това отново прикова очи в екрана.
Капитан Блейк също се изнервяше. Безпомощността да наблюдават гласуването, без да могат да си помръднат пръста, за да го спрат, замърсяваше въздуха в стаята като атака със зарин.
— Повече от десет хиляди гласа — обади се Мишел. — Разпространява се като вирус.
ЧАСОВНИК: 6:11,6:10,6:09…
СМАЗВАНЕ — 5566.
РАЗПЪВАНЕ — 5601.
— Не може да е истина — каза Барбара.
Телефонът на бюрото на Хънтър отново иззвъня — вътрешно обаждане. Той грабна слушалката.
— Детектив Хънтър, аз съм Сет Рийд от оперативния отдел. Няма да повярвате, но проследихме обаждането.
Сет грешеше. В момента Робърт би повярвал на всичко. Той включи обаждането на високоговорител.
— Определили сте мястото на източника на обаждането?
— Точно така. Човекът остана на линията достатъчно дълго и този път не местеше обаждането из целия град.
Детективите се намръщиха. Убиецът не би допуснал такава грешка.
— Да ме вземат дяволите — възкликна капитан Блейк и протегна ръка към телефона на бюрото на Карлос, готова да събере цялата лосанджелиска полиция, ако е необходимо.