Выбрать главу

— Е, къде е мястото?

— Ами, там е работата, че… — отвърна Сет. — Той е на Западна първа улица, някъде около номер сто.

— Какво? — попитаха едновременно Хънтър, Гарсия и капитан Блейк, обръщайки се към телефона на бюрото на Робърт.

— Тази сграда е номер сто на Западна първа улица — каза Барбара и остави телефона на Гарсия. — Нима ми казваш, че убиецът се обажда някъде около Главното управление на полицията?

— Да — отвърна Сет. — Точно това ви казвам.

75.

— Хей, Спинър, ела да видиш нещо — извика Тим на най-добрия си приятел, докато с широко отворени очи гледаше екрана на смартфона си.

Тим беше на шестнайсет, а Спинър — на седемнайсет. Двамата учеха в гимназията в Глендейл и както правеха всеки ден след училище, се упражняваха да карат скейтборд на рампите в парка „Вердуго“.

Спинър обърна с крак скейтборда си и се завъртя на сто и осемдесет градуса, за да се обърне към приятеля си. Тим си почиваше и седеше на ръба на бъбрековидната площадка, в която караха.

— По дяволите, пич, пак ли си ти? — Той поклати глава. — Трябва да караш повече и да стоиш по-малко в Туитър. Какво има?

— Трябва да дойдеш да видиш, братко. Абсолютно извратено.

Спинър спря и направи гримаса на Джени, също ученичка в гимназията в Глендейл, която се мотаеше в парка заедно с тях. Тя също обичаше да кара скейтборд, но имаше да учи още много, за да стане поне наполовина добра колкото Тим и Спинър.

Спинър и Джени взеха скейтбордовете си и се приближиха до Тим.

— Някакво ново движение ли? — попита Спинър.

— Не, пич. — Той поклати глава. — Помниш ли онзи откачен уебсайт, за който ти казах, pickadeath.com?

— Онзи, за който каза, че е някаква реклама за филм ли? — попита Джени.

— Да, но нали видяхте вестника преди два дни — отговори Тим. — Не е било реклама, братко. Било е реално. Някакъв смахнат перверзник е убил жената на живо онлайн.

— Може би кучката е заслужавала — подхвърли Спинър.

Джени го ощипа по рамото.

— Не бъди гаден, Спинър. Ужасно е да го кажеш.

Той повдигна рамене.

— Само си говорим.

— Все едно. — Тим махна с ръка, за да ги прекъсне. — Току-що получих съобщение по Туитър от Мел. Сайтът отново е онлайн. Вижте тази гадост. — Показа им смартфона си.

Спинър и Джени едновременно се намръщиха, като видяха екрана.

— По дяволите, реално ли е това? — попита Спинър с блеснали очи.

— Миналия път е било реално — отвърна Тим. — Затова мисля, че и сега е наистина. Някой ще умре.

На лицето на момичето се изписа отвращение.

— Това е супер извратено. Ще гледате как някакъв нещастник ще бъде убит на живо по интернет?

— Да, по дяволите — отговори Спинър. — И не знам от какво се оплакваш. Ти гледаш всичките тъпи риалити предавания по телевизията.

— Несравнимо е — възрази тя.

— Изобщо не е така. Това бие всичко. Трябва да го нарекат „Американски мъртъв идол“.

— Харесва ми — каза Тим.

— Няма да го гледам — раздразнено заяви Джени, скочи на скейтборда си и подкара обратно към площадката.

— Гласува ли? — попита Спинър, без да го е грижа за Джени.

— Още не.

— Дай ми секунда. — Спинър извади телефона си от джоба. — Кажи ми адреса и да изпържим нещастника.

76.

Въпреки че прозорецът в кабинета на детективите гледаше към Саут Спринт Стрийт в западната страна на сградата на Главното управление на полицията, всички в стаята инстинктивно се обърнаха към него.

— Шегувате се — отсече капитан Блейк. — Как е възможно, когато той предава всичко това в момента?

— Защото контролира дистанционно камерата и всичко останало — отвърна Робърт. — Ето как.

Барбара се замисли.

— Копеле — измърмори и после попита Сет: — В парка ли е той?

Паркът „Сити Хол“ или „Саут Лон“, както го наричат мнозина, обхваща площ от 1,7 акра, засенчена от гъст балдахин от дървета, намира се пред известната сграда на Кметството на Лос Анджелис и се простира до Западна първа улица, срещу входа на Главното управление на полицията.

— Може и да е там — призна Сет и обясни: — Трябваше да използваме триангулация, която обаче не беше толкова точна, както ако той носеше телефон с джипиес. Но въпреки това, тъй като говорим за центъра на Лос Анджелис, триангулацията е много по-добра, отколкото ако той се обаждаше от някоя друга част на града, стеснихме кръга до район само от петдесет — сто метра.