16.
Петък, 4 септември
Лаборатория по зооностични болести, Гилдърланд
Почти всички шофьори от куриерските служби познаваха и харесваха Дрю Лорънс. Гилдърландската лаборатория ежедневно получаваше купища пратки и те винаги настояваха да му предават по-големите пакети лично. Лорънс тъкмо допиваше чая си, когато видя, че в отбивката се появява куриерски камион. Той си погледна часовника и му направи впечатление, че отдавна е минало десет и половина, обичайното утринно време за доставка. Можеше да види засраменото лице на новия шофьор, когато спря пред служебната врата на БЛ-3, лабораторията за изследване на бяс.
Започналият призори дъжд беше спрял, но сега отново заваля. Без да обръща внимание на лошото време, Дрю излезе навън да помогне за разтоварването. Шофьорът се качи в каросерията и след като проверяваше кутиите с ръчния си скенер, ги подаваше на Лорънс, който ги подреждаше на платформата. Почти бяха свършили, когато мъжът внезапно замръзна на място.
Отначало Дрю не забеляза нищо необичайно — обикновен бял пакет, голям колкото каса вино. Бе завързан с канап и подобно на повечето пратки, получавани в лабораторията напоследък, беше облепен с яркооранжева лепенка, предупреждаваща за биологична опасност.
Очевидно обезпокоен, шофьорът каза:
— Този е протекъл. — И когато излезе на светло от вътрешността на каросерията, Дрю видя тънки струйки пара, който се издигаха от ръбовете на пакета. Не усети никаква миризма и протегна ръка в облака.
— Не се тревожи, от време на време се случва. Нищо му няма — пошегува се Лорънс, — освен че е тежичък за някои хора. — Той с лекота го взе и го внесе в лабораторията, като остави шофьора да донесе останалите.
После се подписа за доставката, нареди кутиите и кашоните върху ръчната количка и ги откара при хладилника. Попълни данните в графата „получени проби“ в лабораторната книга и записа серийните номера на различните епруветки, контейнери и предметни стъкла, като ги подреди в категории според спешността им.
Списъкът започваше с настоятелна молба от Лонг Айланд за анализ на бяс. Малък кафяв прилеп ухапал момиченце по ухото по време на вечерна разходка в Саг Харбър. След като го убил, бащата на детето проявил благоразумието да го запази и да се свърже със здравния отдел на окръг Съфък. Хасан, стар приятел на Брин от Ривърхед, им пращаше замразеното трупче на смачканото създание.
Лорънс знаеше, че всеки случай е спешен за някого. Когато всичко се свеждаше до страха, нямаше голяма разлика между чакането на резултатите от тестовете за бяс или биопсията.
Дрю си сложи маска и ръкавици, приготви малката маса за аутопсии, разтопи замразения прилеп в топла вода, отвори черепа му, извади мозъка и го постави в мензура, пълна с флуоресцентен оцветител за регистриране на антитела. След няколко минути внимателно го разряза и го отнесе при микроскоп с ултравиолетова лампа.
После изключи осветлението, наведе се над пробата и потърси типичното жълто-зелено флуоресциране, което говореше за наличие на вируси в мозъка — ако, разбира се, ги имаше. Доближи лампата, изчака очите му да свикнат със зловещото лилаво сияние и погледна мозъка на прилепа.
Нищо.
Лорънс изключи лампата.
По-късно щеше да направи по-задълбочен анализ, но бе убеден, че резултатът наистина е негативен. Това го зарадва, защото разбираше какво ще означава обратното за момиченцето и неговите родители. Реши незабавно да позвъни на доктор Хасан и после да напише доклада.
Докато набираше номера, си погледна часовника. 11:15. Дрю се извини за закъснението и признателният Хасан му отговори, че напротив, бързината му била удивителна. Лорънс затвори, като чувстваше, че не само е помогнал на детето, но и на Джак Брин и ПроМЕД. Постави тялото на прилепа и големия му колкото грахово зърно мозък в отделни метални контейнери, даде ги на лаборантката и й каза да довърши пълните изследвания, после да замрази и опише пробите.
След това се зае с последната група образци на Тъкър, защото знаеше, че Брин иска резултатите колкото се може по-скоро. Откара количката с пробите в по-голяма лаборатория и внимателно подреди шестте пакета от Кентъки върху дълъг стоманен плот. Постави димящата бяла кутия в една от дълбоките мивки, после включи големите лампи на тавана.
Зрението винаги му бе създавало проблеми и сега се радваше на ярката светлина. Разтри челото си. Боляха го очите, болеше го главата, болеше го бедрото. Дрю отиде до аптечката и изпи четири аспирина. За него тези таблетки бяха наистина животоспасяващо средство.