Нямаше бяс, затова реши да не я отнася под качулката. Наведе се над мивката и взе бурканчето с две ръце. Завъртя капачката и тя поддаде — прекалено лесно.
Лорънс усети, че нещо вътре се скъсва. В бурканчето се кондензираше влага. „Развалила се е! Трябваше да оставя повече лед.“ Той завъртя капачката с още четвърт оборот.
Нови мехурчета. Капакът се въртеше и парата полепваше по ръкавиците му. После капакът отскочи от бурканчето с изпукване като от гърмяща змия, отвътре блъвна фина мъгла и съдържанието изхвърча чак до лампата на тавана.
Дрю ахна. Но имаше и по-тежки случаи, особено през лятото, когато кутиите пристигаха без лед.
Като предпазна мярка той си изми ръцете и си смени ръкавиците. Нямаше почти никаква вероятност да е бяс. Ами приони? Не, съмняваше се. Зачуди се дали да разкаже на Брин за инцидента, после се отказа и си напомни, че колегата му се е затворил в собствения си ад.
Мускулните болки и треската започнаха, докато шофираше към дома си. Болката плъзна от раменете към кръста, бедрата и прасците му. Вледеняващи тръпки се редуваха с горещи вълни, които говореха за поредния грип. Мъчеше го суха кашлица. След няколко дни щеше да започне да отделя храчки.
Вечерта позвъни на Брин.
— Джак, обажда се Дрю. В понеделник сигурно ще трябва да си взема болничен. Пипнал съм грип.
— Непременно си остани вкъщи, Дрю — категорично отвърна Брин. Лорънс нямаше да го безпокои вечер, ако не ставаше въпрос за нещо сериозно. — И поемай много течности. Грипът не е шега.
Миа чу думата „грип“ и се намръщи.
— Ти прави ли си противогрипна ваксинация тази година?
— Това официален въпрос ли е, доктор Брин? — изхриптя Дрю, и пак се разкашля. — Нищо ми няма. Ще се оправя за ден-два.
— Сериозно, Дрю, кашлицата ти ми се струва адски гадна. Ако бях на твое място, щях да повикам доктор Макензи.
— Не, всичко е наред. Приятна почивка — успя да каже Лорънс преди отново да се закашля.
— Благодаря, Дрю… Оздравявай и ме послушай — няма абсолютно никаква причина да се правиш на герой. Повикай Макензи.
След като затвори, Брин седна на ръба на дивана и се замисли за Лорънс — за рисковете, които поемаше в не особено безопасната лаборатория БЛ-3.
„Стига с тази параноя — укори се той. — В крайна сметка Дрю от седмици не се е занимавал с нищо опасно.“
Неделя, 6 септември
Домът на Брин, Гилдърланд
В единайсет четирийсет и пет в неделя вечерта му позвъни директорът на нюйоркската щатска лаборатория „Уъдзуърт“ Ч. Дехавенън Лаймън.
— Джак, не съм те събудил, нали? — Беше го събудил, но продължи, без да остави Брин да отговори: — Имаме проблем, Джак. На летището. Хората от карантината са открили болен състезателен кон. Пристига от Саудитска Арабия. Температурата му е четирийсет градуса, дишането — шейсет на минута, ноздрите са разширени, поти се и устата му започва да се пени.
— Някаква предварителна диагноза?
— Ветеринарят от карантината смята, че е африканска конска болест. Но още е прекалено рано, за да сме сигурни. Собственикът е някакъв петролен шейх и е вдигнал страхотна врява във Вашингтон. Шефът на здравния отдел ми позвъни, за да ми съобщи, че онзи викал свои експерти. Пристига и медицинският директор на Плъм Айланд — той е ветеринар.
— Плъм Айлънд? — Джак се замисли. — Това е необичайно!
На Плъм Айланд се намираше най-голямата лаборатория в САЩ по екзотични, чуждестранни и потенциално опасни животински болести — единствената на Източното крайбрежие, която разполагаше със специалисти и средства, за да следи пристигащите в страната безбройни нови патогени.
През 1954 година Министерството на земеделието бе поело малкия изолиран остров, намиращ се край североизточния край на Лонг Айланд, от Министерството на отбраната. Носеше се слух, че преди там са били разработвани биологични оръжия. Имаше хора, които все още вярваха, че ЦРУ продължава да извършва секретни експерименти в лабораторията, но никой не знаеше нищо определено.
— Защо се намесва и Плъм Айланд?
— И аз бих искал да зная, Джак. Но това е единствената федерална лаборатория за животни в Щатите и е само на час от „Кенеди“. Логично е.