— Това ли е всичко?
— Между нас казано — довери му Лаймън. — Центровете за контрол на заболеваемостта разследват само сериозни случаи, както и Министерството на земеделието, а и ЦРУ. Моля те, недей да ме цитираш, но трябва да е свързано с биологична опасност.
— Искаш да кажеш с биологичен тероризъм ли?
— Е, ако някой във Вашингтон е решил, че този кон пренася екзотичен инфекциозен агент, цялата суматоха изглежда логична, нали? Искам да отидеш там и да провериш нещата, да защитаваш интересите на щата.
Терористи със заразен кон можеха да са много опасни, но Брин смяташе, че е по-вероятно да става дума за инфекция, идваща от планините на Източна Африка. Африканската конска болест наистина бе страшна заплаха. Нямаше нужда да си фантазират международни заговори.
— Добре. Ще отида.
— Благодаря, Джак. Разбирам колко неудобства ти причинява всичко това.
„Изобщо не можеш да си представиш“ — помисли си Брин и хвърли поглед към Миа, която също се бе събудила.
— Слава богу, че е почти есен — каза той. — На „Кенеди“ има ужасно много комари. — Но вътрешно се молеше: „Господи, само да не е поредната чума“. Замисли се за африканската конска болест, за това колко лесно се пренася от комарите, гъмжащи из огромните мочурища около летището.
— Кога ме искаш там, Чък? Сега е почти полунощ… — Брин видя, че Миа се изправя, облича халата си и излиза от спалнята. — Опитваш се да ми кажеш „веднага“, нали?
— Няма как, обещах им. Целуни Миа и хвани първия влак, за да стигнеш на летището до сутринта.
Брин затвори, слезе в дневната на долния етаж и завари жена си заспала на дивана. Докосна я по рамото и Миа вдигна глава. Джак понечи да й обясни какво става, но тя го прекъсна.
— Недей. Омръзна ми да слушам оправданията ти. — И му обърна гръб.
Брин въздъхна и се качи в спалнята. Откачи телефона и секретаря, легна си и се отпусна, доволен, че поне тази нощ повече никой няма да го смущава. Призори се събуди, облече се, събра си багажа и се приготви да тръгне за Пен Стейшън. На излизане се отби да завие Миа.
В бързината съвсем забрави да включи телефона и секретаря. И отчаяната съпруга на Дрю Илис не успя да се свърже с него.
Понеделник, 7 септември
Летище „Кенеди“
11:45 ч.
Брин пристигна в големия карантинен отдел на „Кенеди“ точно преди обед. Сградата се намираше на разстояние от терминалите и беше пълна със сандъци крякащи папагали, блеещи агнета, виещи кучета и други ужасени животни.
Почти незабавно един служител от охраната на летището го потупа по рамото.
— Доктор Брин — каза той, — наредиха ми да ви повикам във връзка с неотложен въпрос. Последвайте ме, моля.
— Къде, по дяволите? — рязко попита вирусологът.
— Моля ви, господине, елате с мен — твърдо повтори пазачът.
— Почакайте малко. Вие сте от охраната на летището, нали? А това е карантинният отдел, прав ли съм? Е, тогава тук командвам аз. Директор съм на щатската лаборатория… Кой според вас ръководи това разследване? — Брин се бе ядосал и не забеляза едрия мъж в зелена униформа на полковник, който се приближи зад него. Военният протегна ръка и го потупа по рамото.
— Доктор Брин, ако нямате нищо против, аз ще ви отговоря. Почакайте малко…
Полковникът отвори клетъчния си телефон и набра десетцифрен номер. После поиска да го свържат с доктор Лаймън, подаде телефона на Брин и скръсти ръце.
— Чък, какво става, по дяволите? — попита Брин. — Тук съм с някакъв проклет лейтенант…
— Аз съм полковник Дан Едуардс, господине, Отдел „Специални патогени“, Форт Детрик…
— Джак, изслушай ме — изсъска в телефона Лаймън. — В момента не мога да разговарям. По другата линия ме чакат от Вашингтон. Прави каквото ти каже Едуардс. Той е бил на Плъм Айланд и сега ръководи федералното разследване. Не задавай никакви въпроси. Позвъни ми по-късно. Съжалявам…
Лаймън затвори и Брин подаде телефона на полковника.
Едуардс го отведе настрани.
— Доктор Брин, ние смятаме, че доктор Тъкър може да е открил причината за смъртта на конете. Той каза, че било Stachybotris atra — микотоксин в постелъчното сено. В момента проверяваме. Но Тъкър е в болница. Съвсем се е побъркал.
— Микотоксини ли? — ахна Джак. — Плесенясало сено! Разбира се! Ами…
— Засега не мога да ви кажа нищо повече. Моля ви, докторе, идете с пазача…