Мъжът от охраната му даде знак да го последва.
— Може би по-късно пак ще се видим, Брин — каза военният и тръгна към група мъже и жени, които преглеждаха един кон.
Докато пазачът го извеждаше от сградата, Джак не мислеше толкова за неочаквания проблем, колкото за Дрю. Няколко минути преди това по мобилния телефон от Луисвил му бе позвънила Вики и му бе съобщила, че състоянието на Инък Тъкър се е влошило. Когато Брин спомена, че последните проби, които е обработил Дрю, могат да се забавят заради грипа му, тя се озадачи.
— Джак, поддържам постоянна връзка с местните ветеринари и съм убедена, че през последните няколко дни не са ви пращали никакви проби!
Неделя, 6 септември
Ню Йорк
Няколко месеца по-рано Камерон съвършено беше разчел момента на заминаването си за Кентъки, за да извърши заповяданото му от Гласа проучване на най-подходящия микроскопичен носител на деветата чума. Неотдавнашното му пътуване до Вашингтон доказваше мащабното действие на вируса. Ако искаше да нанесе удар на Брин, какъв по-добър начин от това да порази безценния му колега, неговите очи и уши Дрю Лорънс? Пратката от Луисвил вече със сигурност бе стигнала в Гилдърланд. А пътуването с кораб по Мисури до Мемфис за следващото му приключение му беше напомнило за Нил.
„Ex Africa sempera liquid novi“ — казваше Плиний. „От Африка винаги идва нещо ново“. Докато пакетът се плъзгаше по конвейерната лента, за да се отправи към Дрю Лорънс, той се чувстваше силен и могъщ. „Сбогом, приятелю — мислено извика на смъртоносното му съдържание Теди. — Ти си също толкова древен, колкото и африканската ти родина. Намери си нов дом. Потърси си за приемник някой бозайник, вече не ти трябват насекоми.“
Този вирус произхождаше от предтеча, хиляди години по-стар от самия него. Новият „приятел“ на Камерон представляваше стабилна мутация, която се характеризираше със специфична полимераза, малко по-особена от тази на другите аренавируси и флебовируси. Той бе пълноправен член на Bunyaviridae, близък братовчед на хантавирусите и все пак много по-различен.
Теди беше научил тайната, пазена от Великата долина хилядолетия наред до 1918 година, когато за пръв път било съобщено за нова болест по овцете и козите. Пренасяна от различни видове комари и всевъзможни други насекоми, тя се бе разпространила в Кения и бе поразила десетки хиляди хора.
През 1978 година треската от Великата долина бе покосила Египет, през 1985 — Мавритания. Учените бяха открили и други начини на разпространение: пряк контакт, аерозоли, дори вятър. Епидемии на болестта сред животните из цяла Африка на юг от Сахара избухваха на всеки петнайсет — двайсет и пет години.
Ох, тези африкански комари! Плитките хлътвания на земната кора бяха райски развъдници за комарите от рода Aedes. Те си предаваха вируса по полов път като венерическа болест и женските го разпространяваха чрез яйцата си като инфекция. Яйцата на Aedes не загиваха от горещия сух климат, докато чакаха редките дъждове да ги освободят от спечената пръст.
Болестта бе гибелна за бозайниците и поразяваше едрия рогат добитък, овцете, козите, камилите, маймуните и хората. Предизвикваше помятания и особено отвратителна диария, която завършваше със смърт.
Отначало първите човешки жертви на треската от Великата долина бяха проявили симптоми, подобни на грип. После бяха започнали усложненията — жълтеница, хепатит и диария, както и подкожни и вътрешни кръвоизливи.
Онова, което правеше тази болест изключително подходяща за Деветата чума — мрака — беше фактът, че тя предизвикваше и малки кръвоизливи в ретината и спуканите съдове изстрелваха микроскопични струи кръв в прозрачната очна течност. Човек започваше да вижда всичко в розово, после в червено и накрая потъваше в мрак.
Някои от жертвите ослепяваха временно, други завинаги, особено ако бяха решили, че са болни от грип, и пиеха големи количества разреждащи кръвта лекарства като аспирин…
Дрю Лорънс бе изключително подходящ обект за треската. Камерон разполагаше с достатъчно информация за лабораторията и знаеше, че Лорънс обработва всички проби, независимо до кого са пратени. С пощенското клеймо от Кентъки нямаше начин незабавно да не се заеме с пакета.
Гласът, разбира се, беше заповядал на Теди да разпространи болестта във Вашингтон. И все пак му се струваше, че именно божественото вдъхновение го е накарало да порази най-близкия приятел на врага си. Фактът, че Дрю Лорънс е първороден син, само подсилваше смисъла на личната мисия на Камерон.