Теди знаеше, че целта на адската партия шах, която играеха двамата с Брин, е да пречупи духа му, да го накара да изгуби надежда. Да, Дрю Лорънс бе великолепен ход. Почти съчувстваше на доктор Брин за загубата на колегата му и на онзи, когото щеше да загуби след това.
17.
Понеделник, 7 септември
Ню Йорк
09:30 ч.
За да се убеди, че планът му е успял, Теди беше позвънил в гилдърландската лаборатория и потърси Дрю Лорънс, като заяви, че е негов съученик и случайно минава през Олбъни. Лаборантката му отговори, че господин Лорънс е в отпуска по болест.
— Това не е в стила му — пошегува се Теди. — Дрю не е отсъствал от училище даже и за един ден.
— Е, всеки боледува от грип — абсолютно сериозно отвърна младата жена и го попита дали иска да остави съобщение, а Камерон каза, че щял да го потърси вкъщи, за да разбере как е.
Той, разбира се, не позвъни в дома на Лорънс — ако изобщо си беше вкъщи, а не в интензивното отделение или… в моргата. След като вече знаеше всичко, което му трябваше, Теди седна пред лаптопа си, вкара паролата и започна да описва последните събития във Вашингтон за потомството.
В последната сряда преди разпускането на Конгреса консервативните християнски депутати от двете камари провеждаха отдавна очакваното си и широко разгласявано заседание.
За пръв път в американската политика група реакционни християнски законодатели от двете враждуващи партии се бяха съгласили да се срещнат и одобрят или да „благословят“, както се изразяваха самите те — всевъзможни предложения за финансиране, идващи и от демократите, и от републиканците, без те предварително да бъдат разглеждани в съответните комисии и подлагани на гласуване. Ставаше въпрос за много милиарди долари и в определен момент разделението между църквата и държавата започна да се размива.
Тези хора притежаваха власт. Те притежаваха, с усмивка си каза Теди Камерон, и сляпа вяра, и сляпа амбиция.
Срещата бе насрочена точно за 10:00. Докато членовете на делегацията започнаха да напуснат залите на Сената и Конгреса, където бяха гласували резолюции за преждевременно разпускане на заседанията, галериите на пресата бръмчаха от новини за Съвета за Христа, както се наричаха делегатите.
Като се движеха на групички по трима-четирима, те се спуснаха в подземния етаж на Капитолия и се качиха на малката железница, свързваща Конгреса със служебните сгради оттатък Конститюшън авеню.
По ирония на съдбата заседанието щеше да се проведе в същата зала, от която из цяла Америка бяха излъчвани изслушванията на Маккарти. Това събрание щеше да е закрито за повечето журналисти. Съветът имаше свои дигитални камери и репортери.
Целта на това заседание бе да се получат клетви за вярност от ръководителите на всички отпускащи средства институции. „Балансираният“ подход към дарвинизма щеше да разшири параметъра им на действие. Положителното отношение към биомедицински проучвания върху зародишна тъкан щеше да провали бюджетната програма по-бързо, отколкото пожар можеше да опустоши клиника за аборти. Някои неща трябваше да бъдат направени кристално ясни за някои администратори. Теди чувстваше, че мракът, който щеше да дойде — Деветата чума — ще попадне право в целта си.
Въздухът в облицованата с дъбова ламперия зала тежеше от вяра и страх. Ръководителите на Съвета заемаха местата си и висшите представители на основните научни центрове неспокойно се въртяха на столовете си. Бяха ги посъветвали да подкрепят позициите на Съвета. Те щяха да свидетелстват, тласкани от собствената си сляпа вяра. От другата страна „хуманистите“, тези последователи на безбожната наука, щяха да се изправят пред лъвовете.
Изслушванията започнаха с благословия, последвана от молитви. Многочислени телевизионни екипи превръщаха залата в хаос от преплетени кабели, гори от микрофони и видеоапаратура. Репортерите и местните граждани, сред които Теди Камерон — колко просто беше да фалшифицира журналистически пропуск и да се облече в дънки, маратонки, тениска, бейзболна шапка и тъмни очила! — се блъскаха и препираха за място.
Тъй като сесията щеше да е продължителна, журналистите бяха признателни за кафето, поничките, ябълките, сладките и безалкохолните, които сякаш по вълшебство се появиха на подноси, носени от служители на Конгреса, докато господарите им вдигаха цирковата завеса.
Цял ред тежки столове бяха избутани до отсрещната стена, за да има място за прожекторите. Цареше пълна бъркотия, по пода се валяха смачкани пакети от храна, стиропорени чаши от кафе, целофанови обвивки от сандвичи, мръсни салфетки и бутилки от минерална вода. Никой не обръщаше внимание на един кафяв книжен плик, оставен до един от радиаторите. Никой, освен Теди Камерон, разбира се, защото тъкмо той го беше оставил там.