В този плик имаше топла, наполовина празна половинлитрова бутилка от плодов сок, обвивки от бонбони и няколко мръсни, сякаш току-що използвани салфетки. Никой нямаше да отвори шишето, даже да погледнеше в торбичката. С напредването на изслушванията течността в него ставаше все по-топла.
Теди бе пуснал в пластмасовата бутилка парченце сух лед, което бързо се топеше. Стените на шишето вече се бяха издули като кожа на тъпан. Камерон незабелязано се отдалечи от бъдещата огнева линия.
Първият свидетел, Негово Високопреосвещенство епископ Майкъл Девън от Първа уунсокска църква, който трябваше да бъде представен от републиканския сенатор от Мисури, беше забавен за малко — когато сенаторът се изправи, проблеснаха фотографски светкавици. Настана кратка суматоха, понеже някакъв протестиращ гражданин започна да вика, но незабавно го изведоха от залата. После всички погледи се насочиха към Негово Високопреосвещенство и проследиха самоуверената му походка, докато вървеше към централната маса.
Последва нещо, което във Вашингтон минава за тишина. Включиха още прожектори. Горещината накара мнозина да си съблекат саката. Епископът понечи да започне да чете от Библията си.
Точно в момента, в който Негово Високопреосвещенство Девън вдигна глава да заговори, пластмасовата бутилка избухна и капачката изхвърча на три метра във въздуха.
Хората наоколо се приведоха, сякаш ги обстрелваха. Трима от конгресмените залегнаха зад тежките бюра, предназначени специално да ги предпазват от всякакви нападения. След секунди в залата дотичаха трима мъже от охраната и се присъединиха към колегите си, които вече бяха вътре. Всички те се пресегнаха към пистолетите си.
Един от операторите, който се бе качил на стол до радиатора, извика:
— Няма нищо… Няма нищо… Просто гръмна някаква бутилка. Тук е толкова горещо, че капачката е изхвърчала. Няма проблем! — Той скочи от стола и се приближи до книжната торба.
В бутилката имаше голяма дупка. Операторът видя откъснатия метален пръстен на капачката. Във въздуха се носеше рядка бяла пара и течността на дъното на шишето продължаваше да цвърти. Не се усещаше никаква миризма.
Когато хората от охраната се насочиха към него, той отново скочи върху стола и размаха над главата си пробитото шише.
— Успокойте се — извика операторът, — това е обикновена бутилка от сок!
Конгресмените вече бяха започнали да подават глави иззад бюрата си. Някаква жена в дясната част на залата заръкопляска. Аплодисментите бавно набраха мощ. Операторът държеше шишето във въздуха, сякаш то бе главата на Медуза. Епископът го благослови под блясъка на светкавиците.
Повикаха оператора при масата на сенаторите и всички тържествено се ръкуваха с него.
Някой предложи да се помолят и всички присъстващи благодариха на Господ. Изслушването мина толкова гладко, че скоро заседанието се разпусна. Мнозина се върнаха в родните си щати, за да служат в черквите си и да разработват плановете си за събиране на средства.
До полунощ четири дни по-късно петдесет и седем души, които се бяха намирали в залата, развиха симптоми, напомнящи на грип. По-видните конгресмени, останали в Капитолия, бяха откарани във Военноморския център в Бътезда, но рутинните тестове за грип типове A, B и C се оказаха негативни. Същия резултат дадоха изследванията за микоплазма, хламидия, легионела, пситакоза и дори хантавируси. Специалистите бяха озадачени от състоянието, което наричаха „Конг грип“, но всички бяха убедени, че болестта се разпространява по въздуха.
До неделя операторът щеше да е мъртъв, а до края на септември епископът щеше да ослепее от кръвоизливи в ретината точно преди да получи силен удар. След часове щеше да изпадне в кома и скоро щеше да умре.
Камерон следеше резултатите. Една седмица след избухването на бутилката от мистериозната болест бяха поразени седемдесет-осемдесет души. Повечето се бяха пръснали по родните си градове. Всеки случай щеше да бъде възприет като изолиран. Много по-късно може би щяха да открият, че между тях съществува връзка, но вече щеше да е прекалено късно.