— Поне бях при него — завърши жена му.
— Ами погребението, Илис? — внимателно попита Джак. — Мога ли да помогна с нещо?
— Да, Джак — отвърна тя и вирусологът за пръв път долови сълзите в гласа й. — Ела на службата в сряда по обед. С Али решихме да бъде в Манхатън, където са семейството и приятелите на Дрю. Ще успееш ли? Налага се да поговорим, но сега трябва да полегна за малко.
Брин стискаше слушалката толкова силно, че кокалчетата на пръстите му придобиха цвят на пергамент. Той затвори. Бе убеден какво е убило Дрю, сякаш лично бе видял лабораторните резултати. Треската от Великата долина. Тя ослепяваше хората още отпреди времето на древните египтяни — самият Лорънс я беше предложил като една от многобройните възможни болести, които биха могли да предизвикат тридневния мрак, деветата чума.
И се бе случило. Наистина се беше случило.
Джак седна на стола, стисна главата си с ръце и няколко пъти дълбоко си пое дъх, за да се успокои.
— Ако нямате нищо против, бих желал да позвъня на жена си. Тази сутрин трябваше да пристигне от Олбъни.
— Не, не, разбира се, телефонирайте й. Но после… — предизвикателно каза Хъбърд, — после наистина искам да чуя как си обяснявате всичко това.
Брин го погледна с присвити очи и отговори:
— Теорията ми ще отнеме часове, но предпочитам да я изложа пред значително по-голяма и по-образована публика. След като разговарям с жена си, имам намерение да уговоря среща с вас, но и с други специалисти, колеги на Миа. Ако искате, доведете някои от своите далеч не толкова полезни приятели. Това, струва ми се, не е малък проблем. Всъщност може да обхване целия район на Ню Йорк.
Джак най-после се свърза с Миа по мобилния й телефон в колата й. Резкият й тон го смути, но когато й съобщи ужасната вест за Дрю, я чу да се разридава. И без да пита, знаеше, че жена му вече ще приеме „безумната“ му теория като правдоподобна, дори вероятна. Тя се прокашля и попита:
— Какво можем да направим?
— Ще те помоля за една голяма услуга, Миа. — Той й обясни за срещата, която искаше да организира. — Спешно е. Нуждая се от помощта ти. Нуждая се от теб. Мисля, че става дума за терористична атака срещу града. Можеш ли да повикаш хора от нюйоркското полицейско управление и от общинския отдел за борба с бедствията? А също твои колеги от Ню Джърси и Кънектикът. В момента съм във ФБР.
— Какво говориш, Джак?!
— Дрю е мъртъв, Миа. Онова, което го е убило, или е било предназначено за мен, или е нещо като предупреждение. Мисля, че онова, което ще последва, ще е насочено срещу целия Ню Йорк.
— О, Джак, тези приказки ме плашат. Сигурен ли си, че си…
— За бога, Миа, трябва ли да бъде поразено цялото население на града, за да решиш да се вслушаш в думите ми? Може би ще се вслушаш във ФБР или ЦКЗ — и те вървят по същия път като мен. — Хъбърд обърна внимание на това, че Брин заблуждава жена си.
Омекнала за миг, Миа отговори, че било трудно, но не и невъзможно да се организира такава среща. Щяла да се свърже с началника на здравния отдел. Това обаче щяло да отнеме време, може би два дни. Във вторник щяло да е прекалено рано. Срещата можела да се проведе в Нюйоркската медицинска академия в сряда следобед, след погребението на Дрю. Предлагала това място, поясни Миа, защото ако разходите поемел здравният отдел на общината, тази територия щяла да е неутрална за целия щат и държавните институции. Той се съгласи.
— Миа — каза накрая Джак, — много ти благодаря, че ми помагаш. Зная, че смяташ теориите ми за безумни.
— Не толкова, колкото преди Дрю — загрижено отвърна тя. — И, скъпи, ако наистина съществува, този маниак може да преследва и теб. Моля те, обещай ми да внимаваш.
— Повярвай ми — каза Брин, — това се отнася и за теб, обич моя.
— Естествено — съгласи се Миа. — Джак, ужасно ми е мъчно за Дрю.
После Брин се обади на шефа си Ч. Дехавенън Лаймън и му съобщи, че вечерта ще се прибере в Олбъни, но че в сряда ще отсъства заради погребението на Дрю и организираната от Миа среща. Увери го, че лабораторията ще продължи да работи до обед на следващия ден.
— Джак — отвърна Лаймън, — не мога да изразя колко съжалявам, не, колко съжаляваме за Дрю. Проблемът е, че тук избухва нова епидемия.
— Нека се досетя, Чък. Нов, изключително заразен тип грип, нали?
— Откъде знаеш, по дяволите?