Накрая се озова до масата в хола, загледана в пратката.
Вече бе взела решение. Отвори пакета, извади от него малка кутия, остави я на масичката и седна на дивана.
Симетрично сгънатата опаковъчна хартия лесно се разпечата и отвътре се появи още по-малка кутийка — бяла като от магазин за подаръци и превързана с панделка, на която бе закачен бял плик. Тя го отвори, извади картичката и ахна.
„Джак — пишеше на картичката, — ще ме помислиш за «сантиментална», но след като през последните няколко месеца отново се опознахме, убедена съм, че божественият аромат ще ти хареса.“
Нямаше подпис, но тя знаеше кой я е пратил. Проклетата Вики Уейд. Тази кучка се канеше да унищожи брака й, да й отнеме Джак. Дори имаше наглостта да праща подаръка тук, където Миа със сигурност щеше да го види. Проклета репортерка! Определено щеше да си поговори с Джак за това!
— Да видим що за просташки вкус има тая курва — каза Харт високо и разклати кутийката. Вътре като че ли имаше ориз. Миа отвори капака.
Онова, което бе помислила за ориз, се оказа декоративни царевични зърна — червени, жълти, перлено розови, оранжеви, лилави и черни — използвани като опаковъчен материал вместо стиропорени топчета. Колко очарователно! Миа разрови зърната и извади маслиненозелено шишенце, отлято във формата на царевичен кочан.
Пръсна от парфюма на лявата си китка и вдиша аромата. Ако зависеше от нея, не би го избрала, но макар да не искаше да го признае, уханието беше приятно, много приятно. Миришеше на прясно окосено сено, на царевица и полски цветя. И го пращаше жена, която навярно предпочиташе Миа да е мъртва.
Влакът на Джак пристигаше в Олбъни след полунощ. Можеше да остане будна и да му телефонира. Може би той щеше да й позвъни. Може би щеше да му каже за вбесяващата постъпка на Вики, а може би щеше да изчака.
До един през нощта Джак не се обади. Все още ядосана заради Вики, Миа реши да си легне. Тя отново опакова кутийката, остави я на масата и отиде в спалнята. Вече се унасяше, когато си помисли, че е най-добре да не се кара с Джак за подаръка. Поне не веднага. Сънено се надигна от леглото, взе парфюма, скри го на дъното на скрина за бельо — последното място, на което съпругът й би погледнал — и се върна, като мърмореше:
— Отмъщението е най-сладко, когато е неочаквано.
Докато заспиваше смътно осъзна, че вътрешната страна на китката й, където се беше напръскала с парфюма, започва да се затопля, а после и да пари като от слънчево изгаряне. Вече унесена, Миа не обърна внимание на това. На сутринта червенината почти бе изчезнала.
Сряда, 9 септември
Манхатън
11:45 ч.
Първите два тропични циклона бяха минали рано през Ню Йорк — кратки бури през по-малко от десет дни, засипали Манхатън с боклуци и счупени клони. Улиците бяха наводнени от запушените отходни канали и зловонните води правеха недостъпни паркираните автомобили, контейнерите за смет и планините от хартия, пластмаса и строителни останки между сградите и по тротоарите.
Животът в града стана по-труден — наводнението стесни улиците и направи пресичането на много места невъзможно.
На излизане от Пен Стейшън Брин потръпна от влажната вълна горещ въздух, която брулеше улиците.
Седнал в прохладния си тъмен седан, Скот Хъбърд видя, че вирусологът най-после успява да спре такси, и запали двигателя.
Докато се вмъкваше сред колите по Осмо авеню при Трийсет и четвърта улица, агентът внимаваше да не изпусне от поглед насочилото се на север такси на Брин.
Таксиметровият шофьор опитно маневрираше сред уличното движение, обърна на Кълъмбъс Съркъл и навлезе в Сентръл Парк. Зави на североизток над пустата ледена пързалка, внимателно изпревари няколко файтона с туристи и се понесе покрай пожълтяващите явори и дългите локви застояла вода.
Пред погледа на потъналия в скръб Джак алеите навън бавно се превърнаха в огромни равни поля — гледката от лабораторията, където двамата с Лорънс бяха прекарали заедно много прекрасни есени, където бяха споделили толкова много.
Не можеше да понесе мисълта за смъртта на Дрю. И, о, господи, ами Илис? И децата? Колко самотни щяха да се чувстват, колко самотен щеше да е самият той!
Миа бе прекалено ангажирана със срещата, за да дойде. Вики позвъни, за да изкаже искрените си съболезнования, но обясни, че не можела да се откъсне от Луисвил. А подкрепата, от която изпитваше ужасна нужда…