От север енергично крачеше Брин, който идваше от Харлем, изпълнен със страх и замислен за двете нови разкрития: ПМН и предсмъртните думи на Дрю. Надяваше се, че Шмюъл Бъргър ще дойде навреме.
На няколко преки от Академията по Мадисън авеню пътуваха четирима едри мъже, наблъскани в черен седан. После завиха на запад по 103-та улица.
— Защо трябва да се срещаме чак тук? — попита единият — червенокос мъж с шлифер. — После ще е абсурд да хванем такси, а не ми се чака за автобус на Пето авеню.
— Можеш да се върнеш с нас, Рей — каза шофьорът.
— Как не, Хосе. Това си е жива мъка!
Спряха в паркинга на Академията, измъкнаха се навън с видимо облекчение и закрачиха към сградата.
— Малко е мокричко за крадци — каза един от мъжете, който носеше син дъждобран с по две сребърни звездички на раменете. От парка задуха силен влажен вятър и контраадмирал Франк. Е. Олд вдигна яката си. — Да, тази нощ джебчиите сигурно ще си почиват.
С него бяха полковник Дан Едуардс от Форт Детрик, доктор Хуан Верде, завеждащ Регион II на здравната служба, и Рей Флин — червенокосият мъж, който се бе оплаквал от пътуването — от Федералното управление за борба с бедствията. Макар от Вашингтон да бяха споменали за „биотероризъм“, „непосредствена опасност“ и „бомба“, Флин все пак се изненада от появата на полковника и адмирала. И още повече се удиви, когато пред сградата мрачно ги посрещна специален агент Скот Хъбърд.
Заседанието трябваше да се проведе в една зала на втория етаж, която гледаше към Сентръл Парк. Навън отново беше започнало да вали. Лампите по западната страна на Академията мъждукаха и придаваха на парка оттатък улицата тъжен есенен вид.
Преди началото на срещата Миа Харт успя да отведе Брин настрани.
— Джак, съжалявам, че не бях с теб. — Изглеждаше изтощена, очите й бяха хлътнали и имаше замаян вид, но Брин го приписа на шока от смъртта на Лорънс. — Исках да дойда на погребението. Той беше толкова… — Гласът й секна за миг, после тя сякаш събра сили. — Той вярваше в теб. Сега и аз ти вярвам. Случиха се ужасни неща и ще продължават да се случват, освен ако ние… Джак, толкова те обичам!
И той я обичаше. Жена му най-после му вярваше, отново беше с него. Джак я запозна с Шмюъл и тя го поздрави с искрена топлота.
— Шмюъл е донесъл да ни покаже нещо и всичко се връзва — каза Брин. — Ще идем да се приготвим. — Двамата влязоха в залата и докато Брин пишеше с тебешир списъка си с чумите и причините за тях, Бъргър постави на масата шрайбпроектора и го включи.
— Доктор Брин, моля ви, трябва да го фокусирам… — рече момчето.
Джак свърши и се отдръпна. Шрайбпроекторът освети черната дъска.
Всяка чума, която беше написал, съвършено отговаряше на еврейските думи, които Шмюъл Бъргър бе превел. Ивритските букви бяха написани върху фолио и за много от чумите момчето беше открило египетски йероглифи, както и текстове от Предупрежденията на Ипувер. Писмените сведения стигаха без прекъсване чак до времето на фараоните.
Председателят на Академията Илайджа Х. Уайът III бе висок елегантен мъж, безукорно облечен в костюм на тънки райета, бяла риза и официална синьо-зелена раирана вратовръзка. Кратките му встъпителни бележки увериха присъстващите, че Академията е готова по всякакъв начин да съдейства на всички държавни институции за защитата на нюйоркското население.
— Доктор Харт — завърши изявлението си той, — бихте ли очертали целите? Тази среща е организирана от нюйоркския здравен отдел.
Брин с растящо безпокойство забеляза, че Миа изглежда още по-зле. Тя немощно се усмихна, отвори куфарчето си, извади някакви документи и съвсем бавно отиде при микрофона. После тежко се облегна на катедрата и започна да изрежда списък с болести, последвали случая на антракс в Сан Диего.
Когато свърши, тя погледна към Джак и каза:
— А сега бих искала да помоля моя колега доктор Джон Брин да продължи, тъй като идеята е негова и той познава много по-добре теорията, своята теория.
Брин се изправи, пресече залата и застана до голямата черна дъска.
— Благодаря ви, доктор Харт, доктор Уайът. Първо бих искал да благодаря на доктор Харт и нюйоркския здравен отдел за това, че успяха бързо да организират тази среща, както и на Академията, която любезно ни прие. Агент Хъбърд, благодаря и на вас за това, че доведохте колегите си. Накрая бих искал да ви представя един млад учен, който ни осигури изключително важни сведения, Шмюъл Бъргър. Шмюъл, би ли се изправил, моля те? — Момчето неуверено стана на крака, усетило, че събралите се знаменитости са озадачени от присъствието му.