— Честно казано, полковник Едуардс — започна Джак, — не зная. Ако трябва да предполагам, бих казал, че е от Иран, Ирак или Русия. Но предпочитам да не гадая.
— Ами жабите? — Лейтенант Уинокър посочи черната дъска. — Наистина ли могат да убият човек?
— Определено. И са го направили. Разполагам с доказателства.
Уинокър кимна и Брин продължи:
— Лейтенант, поканих всички ви тук, защото имам всички основания да смятам, че десетата чума ще е нещо ужасно. Хайде да погледнем събитията в перспектива. В първите случаи са засегнати съвсем малко хора, от двама до четирима. Последните опити са насочени срещу все по-големи групи — и навярно нямаме данни за всички.
— Доктор Брин — обади се Скот Хъбърд, — бихте ли обяснили на всички религиозната връзка?
— Разбира се, господин Хъбърд. Повечето от тези явления засягат религиозни групи или хора, свързани с тях. За престъпника, изглежда, няма значение каква е религията, стига жертвата да е политически консервативна. Очевидно важното за него е причините за тези инциденти да са почти същите като в Библията. И в същия ред.
— И вие смятате, че следващата, десетата чума ще е под формата на биотероризъм, така ли? — попита Куча от ЦКЗ.
— Логично е. Погледнете списъка. В повечето случаи са използвани токсини — ciguatera от морски алги, отровни дървесни жаби, пчелна отрова, микотоксини от плесенясало сено, ендо- и екзотоксини на антракс, ботулин и анафилактични вторични продукти на паразитна тения. Естествено, ако не ги разглеждаме в стройния ред като на дъската…
— Може ли да ви прекъсна за миг, доктор Брин? — Гласът на адмирал Олд излъчваше властността на ранга му и всички погледи в залата се впериха в него.
— Естествено, господин адмирал — отвърна Брин.
— Трябва да подчертая — продължи адмиралът, — че ако някой се изпусне за онова, което ще кажа, може спокойно да очаква данъчните власти да му висят на главата до второто пришествие. Брин, може би имаме друг отговор за конете, който ще промени данните за номер пет.
— Някакъв вид микотоксини ли? — попита вирусологът.
— Не — отвърна Олд. — Ще се опитам да го кажа с две думи. Наскоро принципите на Кох бяха изпълнени от един ваш много смел приятел, Инък Търнър. Той или случайно, или нарочно се е заразил с вируса, предизвикал смъртта на конете. Това е ДНК вирус, а не токсин. Тъкър го е потвърдил, като е диагностицирал собствената си болест. Бог да му е на помощ.
— Какво му е, за бога? — попита Джак.
Хъбърд внимателно го наблюдаваше.
— По този въпрос ще дам думата на полковник Едуардс.
Едуардс беше значително по-млад от адмирала, но излъчваше същата властност.
— Накратко, казва се борнавирус, по името на селце в Саксония, където преди двеста и трийсет години за пръв път била регистрирана инфекция, ограничаваща се до конете и овцете. Отново нищо особено, докато не се оказало, че не само може да се предава между различни видове, но и между различни разреди — от бозайници на птици например, което е ужасно. Начинът му на разпространение не е известен. Възможно е комари да заразяват птици, преживните да си го предават по полов път и бог знае как се е оказал при хората.
„Мамка му“ — помисли си Брин.
— Учените в Германия се страхуват дори от рутинни кръвопреливания — продължи полковникът, — тъй като в техните кръвни банки постоянно се появяват малки количества антитела на борнавируси…
— Струва ми се невъзможно. В ЦКЗ изобщо не сме чували за такова нещо — опита се да го прекъсне Куча, но Едуардс не му обърна внимание.
— През осемдесет и трета година същото се случи със СПИН. Това може да се окаже голямата чума, от която се страхуваме.
— Какви са симптомите, полковник Едуардс? — попита Джак.
— Борнавирусите предизвикват енцефалит при овцете и бавнодействаща смъртоносна неврологична болест, наречена „колер“, при конете. Доскоро се е срещала само в Европа и Африка, но последните проучвания показват, че са заразени над два процента от японските коне и болестта продължава да се разпространява. Също като бяса, тя е вирусна инфекция и подобно на болестта луда крава, никой не е разпознавал вируса под микроскоп. Сега започват да се заразяват и домашни котки! От тестовете за антитела ни е известно, че е ДНК вирус като бяса.
— Сигурно ли е, че Тъкър е болен от такова нещо? — тихо попита Брин.