Настана пълен хаос. Куча звънеше по телефона, Олд, Едуардс и Флин напрегнато обсъждаха нещо.
— Да избухне силоз? — замислено рече Брин.
— И как е станало! — възкликна Хъбърд. — Мислиш ли, че е това, Джак? Мислиш ли, че е десетата чума?
Брин дори не го чу, защото цялото му внимание внезапно се насочи към Миа. Лицето й бе станало бледосивкаво. Джак забърза към нея и посегна да й премери пулса, но преди да хване ръката й, главата й се люшна и тя и се отпусна на масата.
„О, мили боже, не! Моля те, не… Не и Мия.“
Куча и Шмюъл Бъргър се втурнаха да помогнат, но Брин извика:
— Не се приближавайте! Не я докосвайте! Повикайте линейка! — Знаеше, че може да е заразна, но беше толкова зле! Тялото й се свличаше и скоро щеше да се строполи на пода. — Повикайте линейка, по дяволите!
С ослепителна яснота видя, че ангелът на смъртта отново прелита над него. Отново бе пощаден. Без да изпитва и капчица страх, той я прегърна и я целуна.
— Помогни ми, Джак — промълви Миа.
— Ще ти помогна, обич моя — отвърна Брин.
Знаеше с ужасяваща сигурност, че не може да направи почти нищо — освен да открие чудовището, извършило всичко това… и да му изтръгне сърцето.
Сряда, 9 септември
Болницата „Сейнт Синай“
Манхатън
16:00 ч.
Линейката най-после пристигна и откара Миа в болницата „Сейнт Синай“, която се намираше само на пет преки южно от Академията. Брин отиде с нея.
Лекарите в спешното отделение незабавно й взеха кръвни проби, поставиха я на системи и поискаха спешни консултации със специалисти. Джак не се отделяше от жена си.
Струваше му се, че са минали часове, но накрая Миа беше прехвърлена в интензивното отделение и един от лекарите му каза:
— Може ли да поговорим навън, доктор Брин? — Джак кимна, стисна ръката на Миа и й каза, че ще се върне само след минутка.
— Засегнат е черният й дроб, доктор Брин, засега знаем толкова — без заобикалки започна лекарят, когато излязоха в коридора. — Прилича на остър скоротечен хепатит. Честно казано, първите кръвни проби са много странни. Бих искал да ви задам няколко въпроса.
На Джак му се виеше свят. Това не можеше да е истина.
— Тя е имунизирана срещу хепатит A и B — без да има нужда да го питат, отвърна той — прекалено добре знаеше въпросите. — Не взима никакви лекарства, в последно време не е пътувала в чужбина, в рода й няма чернодробни заболявания, не е била излагана на токсични вещества…
Лекарят кимна.
— Съжалявам, но разбирате, че това не ни дава никаква информация и не можем да направим биопсия, защото черният дроб е прекалено тежко засегнат. Ще трябва да изчакаме следващите кръвни проби. За съжаление това ще е след шест часа. Можете да останете при нея, но недейте да я уморявате. Може да се наложи трансплантация.
Брин се върна при Миа и затвори завесата около леглото. Бяха само двамата.
— Джак. — Тя стисна ръката му. — Ужасно съм зле. Изследвали ли са кръвта ми? Чувствам се изтощена. Какво става? Не можеш ли да ми кажеш? — Миа мъчително облиза сухите си устни, после се отпусна на възглавниците.
— Хайде да мислим само за оздравяването ти — отвърна Брин и целуна дланта й. — И за прекрасното бъдеще, за което си приказвахме онзи ден на вечеря. Зная, че се отдалечихме един от друг и вината е моя. Но това е минало. Сега сме по-близки от всякога и нямам търпение да излезеш оттук, за да започнем чудесния си нов живот. Обичам те, скъпа, обичам те с цялото си сърце.
— И аз те обичам, Джак — въпреки слабостта си се усмихна тя.
— Почивай си, мила — нежно настоя Джак. — Поспи малко, ако можеш. Аз ще съм тук. Няма да се отделям от теб.
Изведнъж Миа повдигна глава, сякаш си бе спомнила нещо, нещо важно.
— Джак, не зная какво е това, но съм сигурна как съм се заразила. Точно като Дрю.
— Като Дрю ли? Какво искаш да кажеш?
— Джак… можеш ли да ми дадеш малко вода? Гърлото ми гори.
Поднесе чашата към устните й. Миа отпи няколко малки глътки и продължи:
— Случи се в понеделник вечер след като… те оставих на гарата. Когато се прибрах вкъщи… портиерът ми даде пакет, донесен от куриер… адресиран за теб.
Тя пак посочи чашата. Джак усети, че го полазват тръпки.
— Адресиран до мен ли?
— Да… Нямаше да го отворя, но… Помислих си, че може да е важно… и…
— Какво беше, скъпа?
— Беше… — Миа облиза устни. — Парфюм… малко шишенце… с любовно писмо от жена… реших, че е от Вики Уейд… бях бясна…