— Напръска ли се?
Тя кимна.
— Малко… само по китката… но… било е достатъчно… Имаше реакция… парене, зачервяване… Сега и това…
— Но щом е било съвсем малко, може да не си…
— Джак… — Миа като че ли възвърна сили за миг. — Аз съм лекарка. Зная колко съм болна.
— Миа, къде остави тази проклета кутия?
Тя се замисли.
— Опаковах я… и… вече бях почти заспала… оставих я на масата в хола… за да я видиш… Вземи я… на масата в хола.
— Ще я взема, обич моя…
— Джак, толкова те обичам… Спри това зло преди да те е унищожило… преди да унищожи…
— Скъпа — каза й той, — трябва да вярвам, да се надявам, това е всичко. Онази експлозия в Мемфис. Това е. Десетата чума.
— Възможно е — промълви тя. Колкото и да бе болна, умът й си оставаше също толкова остър и подвижен, както винаги. Джак съзнаваше колко много е пропуснал в последно време, когато двамата почти не се бяха виждали. — Но има нещо нередно… Експлозията е прекалено рано… Според твоя план би трябвало да е идния месец…
— Мислиш, че е за отклоняване на вниманието ли? За да ни насочи по грешна следа?
— Да — или поне опит… репетиция… — Миа отново започваше да отслабва, той го виждаше, но успя да му каже: — Хрумна ми нещо… нахвърлях го, за да го видиш… — Очите й се затвориха и тя заспа.
Изтекоха часове, а може би дни, седмици или години. Брин седеше до леглото й и я наблюдаваше как изпада в безсъзнание и отново идва на себе си, все още прекрасна, докато животът бързо я напускаше. Разкъсваха го угризения за последните месеци от брака им, чувство на вина, че Миа умира заради него, и мъка, непоносима мъка. Джак нито спеше, нито се хранеше.
Когато беше будна, той я прегръщаше, сякаш това можеше отново да ги събере. Повтаряше й, че я обича, и въпреки слабостта си тя от време на време успяваше да му се усмихне.
После — по някое време извън времето — Миа престана да се буди и изпадна в пълна кома. Брин започна да й шепне в ухото колко много я обича. Надяваше се, че го чува. Състоянието й видимо се влошаваше и тялото й чезнеше — сякаш душата й се готвеше да го напусне. Джак смътно съзнаваше, че има около леглото лекари и сестри — преглеждаха я, но не можеха да направят нищо друго. Никой не можеше да направи нищо. Убиецът на Миа се бе погрижил за това.
Беше сам с нея, когато дойде краят. Тя лежеше неподвижно и едва дишаше, когато внезапно целият въздух напусна тялото й и то потръпна. Някъде зазвъня сигнал и незабавно се появиха сестри. Нямаше нужда да му казват, че е починала. Брин знаеше, че сърцето на Миа е спряло, а неговото бе разбито.
20.
Четвъртък, 1 октомври
Домът на Брин, Гилдърланд
18:00 ч.
Миа и Дрю бяха починали преди близо месец и Брин, за когото дните се точеха като седмици, живееше като отшелник в малкия си дом до лабораторията. Смъртта им беше отворила в душата му огромна рана. Отдавна потискани чувства — военнопленническият лагер, смъртта на майка му, после на Лайл и сега на бедната Миа — гноясваха в тази рана. Завиждаше на хора като Сейнт Джон, които намираха спасение във вярата си, докато той нямаше тази утеха. След време, надяваше се Джак, желанието да отмъсти за любимите си щеше отново да го върне към живота — щом нямаше вяра, навярно можеше да я замести с гняв.
Блуждаеше из къщата и навсякъде усещаше присъствието на Миа. Преследваше го чувство на вина и ужасни угризения. Беше поставил живота й, щастието й на второ място след работата си и цената бе ужасна. Защо, питаше се той, ангелът на смъртта бе погубил най-близките му, без да засегне самия него? Защо не го беше взел?
Не можеше да си представи лабораторията без Дрю. Лаймън бе проявил разбиране и му позволи да си вземе отпуска. Брин си стоеше вкъщи, пиеше прекалено много и излизаше само когато усетеше, че умира от глад. Тогава набързо прескачаше до „Макдоналдс“ — но никога пиян. Не искаше да обременява съвестта си с още смърт.
Звъняха му много хора, за да изкажат съболезнованията си. Той се опитваше да говори нормално, но беше сигурен, че не може да заблуди никого и най-вече Вики Уейд, особено след три-четири скоча. Тя сериозно се безпокоеше за него, Джак го знаеше, но упорито отказваше да се вижда с когото и да било. Вики, изглежда, го разбираше.
После му се обади Вини Катрини. След завръщането на Брин от Сан Диего двамата с педиатъра бяха поддържали връзка по Интернет, но от доста време не се бяха чували. Отпреди да започне целият този ужас. Бе възнамерявал да му се обади. След това не му достигнаха сили.