— Колко?
— Двайсет и седем долара.
— Поемам разходите ти, Бъргър. Не спирай, моля те.
— Вижте, доктор Брин — с готовност продължи младежът, — има много теории за чумите. Вече бях открил девет сведения. Най-старите бяха от книга, издадена през хиляда осемстотин и десета година. Библиотекарите ми позволиха да я прегледам в залата за редки издания, но не ми свърши работа. Затова пък открих много интересни нови статии.
— Коя е най-ясна?
— Ами, най-добрите са от Хойт, Шоентал и Мармал.
— Добре, би ли ми казал точно какво пишат те за десетата чума?
— Да. Имат различни теории. Хойт смята, че се е дължала на салмонела, някакво масово хранително отравяне…
— Остави това, давай другите теории.
— Хойт и Шоентал предполагат, че се касае за микотоксини, но Мармал е много по-конкретен за токсините…
Брин се вцепени. Трябваше да е това. Как можеше да го е пропуснал? Микотоксини. Разбира се. И някой друг вече го бе открил. Преди години. Кой беше този Мармал?
Ами ако престъпникът бе чел статията? И тя го беше вдъхновила и насочвала?
— Шмюъл, разкажи ми още за микотоксините.
— Ами, според неговата теория зърното, което фараонът пазел в случай на глад, навярно било заразено с микотоксини. Не било съхранявано правилно, градушките и изпражненията на скакалците го навлажнили и започнало да гние. После настъпил гладът, ако си спомняте, по-ужасен от другите девет чуми, защото рибата загинала, когато водата се превърнала в кръв — всъщност цъфтеж на алги — после жабите, добитъкът…
— Върни се на въпроса, Шмюъл.
— Да, извинете. Така че египтяните гладували и разбили силозите. Първите, които влезли вътре, вдишали микотоксините и умрели след часове. Други яли плесенясало зърно и тъкмо това ги убило, и хора, и добитък.
— Ами първородните, Шмюъл? Защо само първородните хора и животни?
— Защото първородните — най-големите — държали властта в ръцете си. Те първи разбили силозите и тъй като се нуждаели от храна, първо нахранили най-големите животни.
— Да, да, има логика. Но пък?…
— Тъй като плесента била обхванала най-горните пластове зърно, първородните — водачите на бунтовниците, най-възрастните — се отровили и умрели. Но вътре нахлул свеж въздух и по-дълбокото зърно не било заразено.
— Свършил си страхотна работа, Бъргър! Нещо друго? Къде е публикувана статията на Мармал?
— В едно медицинско списание, казва се „Кадюсиъс“, от пролетта на деветдесет и шеста. Мармал подчертава, че микотоксините всъщност са били вдишани — че са се разпространили по въздуха. И това продължава да се случва дори в наши дни.
— Къде? Кога?
— На Стейтън Айланд през деветдесет и седма — наложило се е да затворят библиотеката. И в Кливланд, Охайо, през деветдесет и четвърта. Осем бебета починали поради застоял въздух. Мармал пише, че ЦКЗ открили по стените в мазето огромно черно петно плесен. Силно заразният въздух проникнал в стаите на кърмачетата през въздухопроводите.
— Шмюъл, приятелю, направи ми огромна услуга, реши невероятно важен проблем. Благодаря ти и моля те, много те моля, поддържай връзка с мен.
— Разбира се, доктор Брин — гордо отвърна момчето. — Ще ви дам адреса и телефонния си номер, за да са ви подръка.
Джак затвори. Вече знаеше, че Миа е била убита с афлатоксин: афлатоксините заразяваха главно плесенясало зърно, също както ерготаминът заразяваше ръжта. Според него отровата трябваше да е била впръскана през вентилационната система.
Дали смъртта й не играеше ролята на предварителен експеримент? Репетиция за много по-ужасна катастрофа?
О, господи! Внезапно си спомни за силоза в Мемфис. Някой беше ли проверил зърното за токсини? Дали някой изобщо се бе сетил, че силоз, заразен с микотоксини, може да се използва като терористично оръжие?
Брин потърси Хъбърд във Вашингтон, но му отговори само войсмейл. Той остави настойчиво съобщение и постигна същия неуспех с номера на ФБР в Ню Йорк. Позвъни в ЦКЗ и го свързаха с дежурния, който реагира любезно, но озадачено на опита на Джак да му обясни какво иска. Телефонира на Карл Рейдър и дъщеря му съобщи, че е заминал на почивка на Карибите. В Службата по храните и лекарствените средства му казаха да позвъни отново на сутринта.