Накрая се отказа, облече си халата, слезе в гаража и заключи спускащите се врати. После обиколи къщата и заключи всички други врати и прозорци. Опита се да поспи, но през цялата нощ го смущаваха шумове, каквито не бе чувал никога преди. Навярно за пръв път от смъртта на майка си доктор Джон Брин беше ужасен.
Петък, 2 октомври
Олбъни, Ню Йорк
08:15 ч.
В осем и петнайсет на следващата сутрин Брин стоеше пред библиотека „Аксълрод“ в очакване да отворят. След двайсет минути държеше в ръцете си копие на статията в „Кадюсиъс“.
Мармал наистина доказваше, че разпространявани по въздуха микотоксини може да са причина за всичко — от проклятието на цар Тот до болестите, типични за музейните уредници, прекарали години сред хванали плесен стари книги и документи. Библиотекарите и музейните работници просто вдишвали токсините, отложени в древните пергаменти и папируси.
Находчивите обяснения за всяка от десетте чуми развълнуваха Джак. Той припряно се върна у дома, за да се обади на Хъбърд, и откри, че на верандата го очаква голям кашон, надписан с почерка на малкия брат на Миа.
Вътре откри плик с писмо, в което роднините на жена му го питаха как е и дали се нуждае от помощ. Текстът бе кратък и му прозвуча като сбогуване.
В кашона бяха личните вещи на Миа — документи, чантичка, портмоне, бележник, ключове, снимки в рамки, тоалетни принадлежности, обувки, бельо — и малка кутия, адресирана до него.
Най-после я бяха намерили. Миа сигурно бе оставила пакета на масата в хола и после, навярно в просъница, кой знае защо, беше променила решението си и го бе прибрала, навярно в скрина за бельо, където обикновено криеше разни неща. И когато, вече много болна, си беше спомнила за него, сигурно бе забравила къде го е сложила.
Той бързо взе гумени ръкавици, ролка изолирбанд и два найлонови чувала за смет. Сложи си ръкавиците, здраво облепи целия кашон, напъха го в единия чувал, после и в другия.
Изми си лицето и ръцете със силен сапун и изплакна носа, гърлото и устата си с вода. После отнесе чувалите с кашона в лабораторията, сложи си престилка, латексови ръкавици и маска, включи вентилаторите на качулката БЛ-3 и влезе в залата за бяс.
Отвори кашона и извади кутийката. Надяваше се, че семейството на Миа не е било изложено на заразата. Внимателно извади шишенцето с парфюм, постави го под качулката и угаси осветлението.
Включи ултравиолетовата лампа. Лилавият неонов цвят обгърна лабораторните маси със зловеща светлина. Той насочи лампата към стъклото.
Точно както очакваше, само че много по-ужасно. Веществото сияеше, сякаш от вълшебен електрически ток, и излъчваше мрачна пулсираща светлина, почти достатъчно ярка, за да хвърли трепкащи сенки из стаята.
Цветът беше зелен и фосфоресцираше — искрящ от смърт и проклятие. И без да поглежда дъното на шишенцето, Брин знаеше, че там трябва да е маркиран кодът за афлатоксин и буквите „ПМН“.
Отново позвъни на Хъбърд, но му отговориха, че специалният агент отсъства по служба. Отказаха да му дадат номера на пейджъра му и любезно му предложиха да остави съобщение. На Джак му се искаше да счупи телефона, но положи всички усилия да обясни, че е изключително важно да се свърже с Хъбърд. Нямаше на кого другиго да се обади.
Чакаше и се молеше агентът да се обади скоро. После се зае с мъчителната задача да прегледа вещите на Миа. Сложи си ръкавици и маска, прелисти бележника й и прочете записките й — търсеше онова, което му беше казала, че е оставила за него. Защо не бе забелязал колко е болна? Записките ставаха все по-малко и по-нечетливи. Дори не беше успяла да си води бележки по време на срещата. Нищо чудно, че не си спомняше къде е оставила пакета.
Все пак от деня на заседанието в Академията имаше нещо интересно: удивителен знак до нахвърляна с трепереща ръка рисунка на малка черква с куличка. Вероятно я бе скицирала само минути преди да припадне. Брин забеляза, че по бележника има петна, и го освети с ултравиолетовата лампа. Фосфоресцираше — слабо, но фосфоресцираше.
Внезапно иззвъня телефонът. Беше Хъбърд. Джак започна да му разказва за парфюма, после чу бръмчене и усети, че връзката за миг прекъсва. Подслушваха го, или поне и други слушаха разговора. Вече не го интересуваше. Той бързо информира агента за токсичното шишенце и му обясни опасенията си за взривяването на силоза в Мемфис, Тенеси.
— Почакай малко, Джак… — спря го Хъбърд и на Брин му се стори, че го чува да приказва с други хора. После пак чу ясно гласа му.