— Виж, Джак — мрачно каза агентът, — преди да продължиш, трябва да те уведомя, че случаят в Мемфис се смята за акт на биологичен тероризъм. Не знае никой друг, разбираш ли?
— Естествено, Скот.
— Добре. Според местните власти или зърното не е било достатъчно размесено, или по невнимание е била използвана по-голяма от необходимата доза амоняк за рутинно обеззаразяване на плесените. Във всеки случай експлозията е пръснала зърното в радиус от петнайсет квадратни километра.
— Колко души са загинали при самия взрив? — попита Джак. Едва сега осъзна, че от дни е престанал да чете вестници и да гледа телевизия.
— Сто и трийсет, но това не е всичко. Независимо дали експлозията е била предумишлена, това не е единственият проблем.
— Какво искаш да кажеш?
— Самото зърно е било нискокачествено, заразено, плесенясало. Дори и обработено с амоняк, то не би могло да се продаде в Съединените щати. Не ни е известно как и защо се е оказало толкова заразено.
— Предполагам, че сте проверили собствениците, фермерите, шофьорите и…
— Естествено. Документите са фалшиви. Онзи, който го е направил, е платил в брой под измислено име. Добра работа.
— И какво още?
— По някое време през последните три месеца този мистериозен някой купил нискокачественото зърно, но платил висока сума за него. Нямал намерение да го препродава. Оставил го в силоза и то някак си продължило да плесенясва. Може таванът да е течал. Проблемът е, че тази плесен била Aspergillus.
— Знаеш ли видовото й име?
— Момент. — Брин чу как Хъбърд прелиства бележника си. — Aspergillus flavus, извънредно чиста култура…
— Това не се случва в природата, Скот.
— Наистина ли?
— Не. Обикновено едновременно се явяват най-различни плесени. Изглежда, че някой е заразил зърното. Все едно да подквасиш тесто. И искам да ти кажа още нещо. Един медик, Мармал, още преди две години е обяснил какви може да са били чумите.
Хъбърд не обърна внимание на забележката му и продължи да говори за случая в Мемфис.
— Но преди да започне обеззаразяването, силозът е експлодирал и е пръснал зърното наоколо. В момента мемфиските болници продължават да приемат хора с нещо, което прилича на токсичен хепатит — но не толкова тежък, колкото при жена ти.
— Значи Миа е била заразена с концентриран разтвор.
— Явно е бил чист афлатоксин, дестилат… Все едно да сравняваш безалкохолна бира с коняк „Наполеон“. За разлика от случая с жена ти, експлозията е пръснала доста слаб разтвор над онези двайсет хиляди души. Разболели са се само няколко десетки.
— Боже мой!
— Джак, според нас това не е всичко. Близо до силоза открихме флакон с газ с етикет „амоняк“, но вътре всъщност имаше хлор. Ако някой е сменил контейнерите, това спокойно може да е предизвикало взрива. Навярно е грешка, но с ужасни последствия.
— Амоняк, смесен с хлор? — възкликна Брин. — Резервоарите не са ли кодирани с цветове?
— Няма универсална система. Управлението за професионална безопасност не се радва особено на това положение. Всяка компания използва свои цветове и тъкмо затова се е случил инцидентът. За щастие, според нас дъждът е размил хипохлорната киселина, но реакцията между силната основа и киселина трябва да е била достатъчна, за да предизвика взрива. Щом зърното се е пръснало във въздуха, започнала верижна реакция като при термоядрена бомба. И всичко това е станало на две преки от старчески дом, разположен на двайсет и три акра.
— О, господи! Смъртта на първородните! — Джак се замисли. Наистина ли се бе сбъднало всичко? Опита се да се съсредоточи, да разсъждава трезво. — Има ли заподозрени?
— Не, казах ти, че документите са фалшиви. Пратихме групи за оглед на място и специалисти по експлозиви из целия Мемфис. Те смятат, че е бил твоят човек. Изглежда, Миа е била само предварителен опит, а взривът в Мемфис — десетата чума. Имам предвид токсичното зърно, възрастните жертви, религиозната символика. Трябва да го заловим.
Брин слушаше, но мислите му го разсейваха. „А може да не е десетата, може дъждът да е объркал плановете му. Той трябва да провери дали замисълът му ще подейства преди да се насочи към действителните си цели.“ Хъбърд му казваше неща, които вече знаеше. Стори му се, че чува стъпки в коридора навън. Джак отдалечи слушалката от ухото си. Нищо.
— Чуваш ли ме, Джак? Джак, има още нещо. Не си длъжен да го правиш, но…