— Дрю Лорънс, лаборатория „Арбовайръс“.
— Аз съм, Дрю. Току-що получих съобщението ти. В момента водя емоционален разговор с родителите на болното дете, така че трябва да сме кратки. Какво има?
— Джак, знаеш, че нямаше да те безпокоя безпричинно, но тук минава единайсет и отдавна не си се включвал в системата. Получих съобщение на „Сател Лайф“ от Колумбия и още едно от Кентъки. Да, много е важно. — Брин можеше да си представи как седнал пред компютъра си „Хюлет Пакард“, Дрю само с няколко удара на клавишите повиква цялата база данни на ПроМЕД. — Освен това — прибави той, — получаваш всевъзможни спешни телефонни обаждания. Чакай да си извадя бележника от джоба… Да… Търси те жена ти, после и доктор Лоун. Каза, че трябвало да си му отделил някакви средства за следващото четиримесечие и че било спешно. Днес се включи нов член на ПроМЕД — десетхилядният — гимназист от Бруклин, казва се Бъргър. Прати ни изрезка от вестник за нещо, което прилича на инцидента с пчелата убиец в Тексас от април. Само почакай да я видиш. Мисля, че би трябвало все още да тече по ПроМЕД.
— Хайде, Дрю, и преди сме имали такива случаи.
— Да, но този е по-странен.
— Извинявай, но трябва да привършвам. Налага се да се върна при родителите.
— Наистина трябва да прочетеш съобщението от Кентъки — става дума за масово измиране на коне. Причината не е известна. Телефонира някой си доктор Инък Тъкър. Според него можело да е някакъв вид бяс. Иска да разговаря с теб. Познаваш ли го?
— Тъкър е един от най-опитните ветеринари от старата школа в Америка, Дрю. През седемдесетте беше заместник-министър на здравеопазването и има трудове за болестите, предавани от животни на хора.
— Заместник-министър?
— Да — мрачно отвърна Брин. — После, когато на власт дойде Рейгън, изчезна в частния сектор, също като много от най-добрите хора в Центровете за контрол на заболеваемостта. Щом ни се обажда, наистина трябва да е нещо необичайно.
Уважението му към ветеринаря бе оправдано. Той беше всепризнат специалист по странните болести, пренасяни от животни и понякога заразяващи хора.
— Доктор Тъкър е пратил и плик с надпис „Лично“ и с обратен адрес в Луисвил.
— При теб ли е? Добре, отвори го да видим какво е.
Брин чу шумоленето от разкъсана хартия и след секунда Лорънс му каза:
— Копия от четири статии за конете в стари списания. Тъкър е написал бележка само с няколко думи: „За ваше сведение“. Прати ни също имейл, озаглавен „Спешно за ПроМЕД“.
— За какво се отнася? От часове не съм имал възможност да включа лаптопа си.
— Изглежда, през последните три седмици в шест различни конюшни са умрели седемнайсет състезателни коня. Тъкър моли за съвет. През последните два дни е загубил шест коня. Пише, че е смъртоносна болест без диагноза и сигурно лечение. Местните обявили епидемия.
— Звучи сериозно — отвърна Брин.
— А, между другото — продължи Дрю, — ПроМЕД му препоръчала твоята стара приятелка, онази агресивна телевизионна репортерка Виктория Уейд и тя те търси. — В гласа му ясно се долавяше неодобрение. — Много пъти.
— Вики Уейд. — Брин се опита да не издава привързаността си към нея. — Какво прави там?
— Според нея е поредната измама със застраховки като убийствата на коне в Кънектикът отпреди няколко години. Явно са я пратили да проучи историята. Изглежда, конете не могат да се хранят…
Брин се помъчи да се съсредоточи върху думите на Дрю, но споменът за прелестното лице на Вики Уейд го разсейваше. Не се бяха виждали от години, но той си представяше усмивката й, устните й, излъчването й, сякаш са минали само дни. Никога нямаше да забрави близостта им и колко малко им бе оставало до пълното щастие, и винаги щеше да съжалява за раздялата им. Любовта му към Вики много се различаваше от чувствата, които изпитваше към жена си Миа Харт, и тази разлика не преставаше да го поразява. Но Вики? Нима не си бе мислил, че отново ще се върне в живота му?
— Някакви идеи? — попита той, като се насили отново да се концентрира върху проблема. — Какво е открил Тъкър?
— Не е много. Единият от трите подложени на аутопсия коня имал доброкачествен израстък в основата на хранопровода, другият — изтъняване на стомашната стена, а третият миаза — инфекция от ларви на мухи в гънките на стомаха. Нищо, което да обяснява смъртта.