— Вие ще сте ми извънредно признателни за съдействието…
— Не, Джак! — Тонът на агента го стресна. — Не става въпрос ти да ни помагаш, а да ти помогнем ние.
— Просто открийте убиеца на Миа, убиеца на Дрю. Спрете този маниак!
— Джак, изслушай ме — настоя Хъбърд. — Нямам намерение излишно да те плаша, но положението е сериозно. Какво те кара да смяташ, че е свършил? Не ни е известно достатъчно за този тип, за да сме сигурни, че си в безопасност. Той очевидно се е опитал да те убие — първо в лабораторията, после и в собствения ти дом. Наистина ли мислиш, че се е отказал?
— И какво да направя? Да дойда в града ли?
— Не, за бога, недей да идваш тук. Не се прибирай и у вас. Не отваряй пощата си, не приемай никакви пратки. Махни се от лабораторията. Отиди в „Рамада Ин“ и си вземи стая. Обади ми се, когато се настаниш. Не излизай и недей да поръчваш румсървис. До два часа ще пратя някого при теб.
— Струва ми се малко прекалено…
— Не приемам възражения, Джак. Полагам всички усилия да те защитя.
— Добре — съгласи се Брин. — Ще те послушам.
— Не се бави — отвърна Хъбърд и затвори.
Както подозираше Джак, разговорът им имаше публика. Хората, с които вирусологът го бе чул да приказва, бяха осем на брой и бяха около бюрото му.
— Добра работа, Хъбърд — потупа го по рамото адмирал Олд. — Изглежда, ще дойде. Стаята готова ли е?
— Още от снощи, господин адмирал — отвърна агентът.
Петък, 2 октомври
Ню Йорк
Теди Камерон копнееше да включи разказите за смъртта на Дрю Лорънс и Миа Харт във файловете с парола „ПМН“ като част от Божественото вдъхновение, но знаеше, че не може — за потомството трябваше да останат само онези дела, които му бяха заповядани от Гласа. Личното му отмъщение бе съвсем друг въпрос. Но, о, каква наслада му бяха донесли тези две убийства! Първо най-добрият приятел, после и съпругата. О, да, тези скръбни събития щяха значително да забавят Брин — огромно предимство, което му даваше време да изпълни най-великите си мисии.
Седеше в лабораторията си и отново и отново преживяваше смъртта на Дрю Лорънс и Миа Харт. Усети, че умира от глад, донесе си хайвер и шампанско и празнува, докато не се възбуди, после триумфално еякулира.
Брин излезе от лабораторията все още с ръкавиците — свали ги чак в колата и ги хвърли на задната седалка. Стигна до „Рамада“ и се регистрира. Чувстваше се глупаво. Качи се в стаята си, изми си лицето и ръцете и набра номера на Хъбърд.
— Скот, дойдох. Колко време трябва да остана тук?
— Джак, направи ми още една услуга…
— Виж…
— Послушай ме.
— Добре.
— Успокой се и седни.
— Какво?
Нямаше време да реагира — всички врати рязко се отвориха и вътре нахлуха въоръжени мъже в скафандри за биологична опасност.
— Горе ръцете!
Един опря дулото на автомата си в гърдите на Джак, друг взе слушалката от ръката му, допря я до шлема си и извика:
— Готово. Не оказа съпротива. Да, разбрах.
Трети мъж отвори брезентов сак и хвърли на Брин скафандър.
— Облечете го.
— Какво става, по дяволите? — Джак понечи да се изправи, но го бутнаха обратно на стола.
— Веднага го облечете.
Когато се подчини, мъжете му дадоха знак да отиде при служебния асансьор, последваха го вътре и се спуснаха в мазето. Там ги очакваше черен бус с тъмни прозорци и държавен регистрационен номер с малки черни цифри. Всички се качиха и автомобилът изхвърча от гаража.
След по-малко от петнайсет минути пристигнаха в нюйоркската ескадрила на Националната гвардия. Бусът излезе направо на пистата. Двама от мъжете слязоха с Брин и се качиха на военен хеликоптер „Блекхоук“. След секунди бяха във въздуха.
По време на цялото пътуване никой не каза нито дума. Погледът на Джак блуждаеше над долината на Хъдсън. След по-малко от час кацнаха на летището „Ийст Ривър“ и ги посрещна друг черен бус с други трима въоръжени мъже, всички в скафандри, всички абсолютно безмълвни.
Бусът наду сирената си и потегли на юг. Спряха в някакъв подземен гараж. Все още в скафандър, Брин бе въведен в някаква гола стая. Беше замаян от всичко, случило се само часове след като откри токсина в парфюма на Миа.
Високоговорителят на стената пропука и се разнесе гласът на Хъбърд:
— Джак, прости ми…
— Нека се досетя — прекъсна го вирусологът. — Просто си изпълнявал заповеди…