— Помогни ми, Джак. Тук има хора, които трябва да разговарят с теб. Незабавно. Имаме намерение да ти направим някои изследвания, може би ще те задържим през нощта, за да се измъкнеш най-после от този скафандър.
— Какви изследвания? — Разярен и объркан, Джак закрачи из стаята. — Какво става тук, по дяволите? Арестуван ли съм? Искам да…
— Успокой се — отвърна Хъбърд. — Нали виждаш вратата на отсрещната стена? Тя води към банята. Иди там и използвай сапуна, който сме ти оставили. Искаме да напълниш епруветките с кръвни проби. Нали можеш сам да си вземеш кръв?
— Разбира се, че мога, но защо…
— Въпросите после, Джак. Трябват ни също проби от урина и изпражнения. Ако се наложи, приготвили сме ти и иригатор. Искаме да изпиеш антибиотиците, които ще намериш в банята. Както ти казах, ще ти направим някои изследвания и ни е нужно съдействието ти. Оставили сме ти дрехи. Когато свършиш, вземи душ и се върни в тази стая. После чакай.
— Не! — извика Джак. — Ти чакай. Искам да ми отговориш на няколко въпроса, по дяволите!
— Ще ни съдействаш ли? Изследванията няма да отнемат много време. Готови сме да чакаме…
— Докога?
— Докато получим пробите.
Брин нямаше избор. Отвори вратата и направи каквото му бяха казали. Изтекоха часове. Той седеше зашеметен, объркан и уплашен, отново преживяваше стария кошмар… „Хийку!… Хийку!“ — безспирно чуваше Джак, докато мислите му се рееха към тайните на детството му, онези, които не беше споделял с никого, дори с Миа.
Джак е в Пинфан, все още дете, уплашен, че ще изберат майка му, ден след ден един и същ ужас. И после се случва. От наблюдателницата си на покрива я вижда с другите жени, със завързани зад гърба ръце, войници с пушки и щикове я водят към ямата. Не при стълбовете… при ямата!
Той слиза и се затичва към майка си, но бодливата тел ги разделя. Разнасят се изстрели. Джак се промушва под телта. Жените падат в ямата.
Майка му пищи, той минава първата ограда и тича към нея. Но стражът го вижда, поваля го на земята с приклад и той пада по лице до ямата. Вижда какво има вътре, вижда трупове на хора и животни, целите покрити с мухи — дробовете му се задръстват с амоняка от разлагащи се копита, с метан от разлагаща се плът. Вижда как майка му се катери върху подутия корем на разложен кон, как се опитва да се измъкне от тинята, от мъртвите и умиращи човешки морски свинчета.
Някои жертви са покрити с яркочервени петна, оранжеви пустули, сълзящи рани. Едра шарка.
Други трупове са тебеширенобели в резултат на пълно обезводняване. Те плуват в тиня от редки екскременти. Холера.
Най-отгоре са онези без червени петна или бледа кожа, здрави — освен отвратителните черни течности, изтичащи от откритите рани по подмишниците и слабините им. Чума.
Гледа майка си — все още е жива — и запълзява към нея. Но стражът го изритва в ребрата, сграбчва го за косата и започва да го влачи обратно. Зад себе си Джак чува нови изстрели и рева на булдозер, който заравя ямата.
И тогава за пръв, но далеч не за последен път разбира, че ангелът на смъртта е прелетял над него, че няма да свърши в ямата. Че за него остава само разбитото сърце, но не и смъртта. Защото чува воя на перки: бойни самолети, маслиненозелени с червени звезди. Руснаци. Точно над главата му, толкова близо, че вижда пламъка от картечниците им.
Съветите обстрелват полето, освобождават лагера. Войниците започват да бягат, когато отгоре се появяват парашути. И Джак се втурва обратно към ямата, но същият пазач отново го поваля на земята и насочва към него сребърния си щик. Момчето успява да се претърколи настрани, но не достатъчно надалеч.
Върхът на щика пронизва лакътя му. Японецът натиска. Върхът опира в кост. Острието светкавично се плъзга по ръката му, прерязва мускулите, стига точно под рамото. Войникът издърпва щика и замахва към шията му, но не улучва и върхът потъва в земята точно зад ухото на Джак и дулото го притиска към земята.
Нови изстрели. Японецът побягва и оставя детето приковано от щика, оставя го да се мъчи да се освободи. Безпомощен, Джак рита и пищи, после припада.
Прикован като образец за дисекция. След час и половина го открива руски войник… Джак изобщо не усеща, когато щикът се измъква навън.
— Свобода! Свобода! — вика му войникът. — Ти си свободен, свободен — и жив.
Накрая високоговорителят отново се включи. Казаха му да излезе и да тръгне по коридора. Брин отвори вратата на друга стая и видя маса, около която седяха Скот Хъбърд, адмирал Олд, неколцина абсолютно непознати и… Вики Уейд.