— Естествено, ще проверим — съгласи се Хъбърд.
— После бих опитал да разбера дали някои от жертвите са работили заедно. Това може да ни отведе до нашия човек. Бих търсил някой, който живее почти съвсем уединено от януари насам. Трябва да е имал възможност свободно да се придвижва от местопрестъпление на местопрестъпление.
— Ясно. Нещо друго?
— Ами, да. Мислех си за ерготамина. Този човек трябва да е отгледал огромно количество плесенясала ръж. И се обзалагам, че ако проследим големите доставки, пратени на един и същ адрес през последните няколко месеца — имам предвид необичаен адрес, не фурна, а навярно частен дом — може би ще открием къде живее нашият маниак.
— Струва си да опитаме, определено.
— Добре, защото ако успеем да проникнем в жилището му и се доберем до компютъра му, сигурно ще научим какъв ще е следващият му ход.
— Да се надяваме, Брин — каза адмиралът. — Но сме убедени, че ще има и още.
— Какво например?
— Засега няма нищо сигурно — отвърна Хъбърд. — Е, може пък и да има. Вдругиден в Ню Йорк започва голяма религиозна обединителна конференция. Ще привлече много важни клечки от почти всички основни религиозни групи — католици, протестанти, евреи, мюсюлмани. Това ще е естествена цел за нашия човек. Ще продължи два дни.
— А дотогава — каза Джак — предлагам да си размърдаме задниците!
21.
Събота, 3 октомври
Ню Йорк
22:00 ч.
Брин крачеше изнервено в малката стая в хотела на Лексингтън авеню, където го беше настанило Бюрото, и чакаше експертите да се върнат с някаква сигурна информация за убиеца. Всичките му инстинкти вече му подсказваха, че това е Тиодор Камерон.
Онзи мъж на погребението на Дрю наистина бе Камерон — луд, който се бе показал пред всички и го бе поздравил: поздрав от човека, положил всички усилия — навярно с анонимни обаждания във ФБР — да го изкара виновен. Джак си спомни, че в болницата „Швайцер“ на Хаити бе чувал странни истории за маниакалната страст на Тиодор Камерон към екзотичните токсини. Лекарите просто го бяха смятали за особен, но хаитяните се страхуваха от него, въпреки че плащаше добри пари за „образци“. И сега Брин и Хъбърд обменяха получаващата се информация.
Оказа се, че Тиодор Камерон, специалист токсиколог, наистина бе напуснал ЦКЗ и бе започнал да събира средства заедно с Били Пусър, адвокат с връзки в богати консервативни псевдонаучни религиозни кръгове. Пусър, Джоузеф Сейнт Джон, епископ Гастон Лапиер и други жертви членували в организация, наречена Християнски съвет, която след месеци на обещания и отлагания не само че не отпуснала стипендия на Камерон, но и му попречила да събира пари от други фундаменталистки групи, още по-малко от уважавани светски институции.
От януари до юни или юли тази година Камерон привидно бил извън страната на творческа отпуска в Европа, но даже това да бе истина, трябваше да го е направил с фалшив паспорт.
По настояване на Брин Хъбърд призна, че в началото е разговарял с Камерон, който не дал нито особено отрицателна, нито особено положително мнение за вирусолога. Всъщност отговорът му бил мек в сравнение с много други. Хъбърд с неохотно възхищение му разказа, че мнозина го смятали в най-добрия случай за човек със свободен дух, а в най-лошия — за радикален бунтар, способен на всичко.
Когато започнали анонимните обаждания за предполагаемата вина на Джак, Хъбърд подозирал много други, още по-враждебно настроени хора, затова направил само рутинна проверка на Камерон. За него нямало почти никакви данни, освен убедителни алибита.
Настоящото местонахождение на Теди бе още по-сложен проблем. Не отговаряше на оставяните на телефонния му секретар съобщения и портиерът на сградата бе казал, че не се бил мяркал от седмици. Претърсиха апартамента му в Ийст Сайд за улики, но не попаднаха на нищо.
За да разрешат случая, трябваше да открият къде е била доставена ръжта, но това се бавеше повече, отколкото очакваха.