Спряха на паркинга на охраната и тръгнаха към стълбището.
Джак потръпна и си вдигна яката. Отново прелисти събраната от Хъбърд информация за обединителната конференция и погледна изявлението на епископа. Този път се съсредоточи върху предстоящата церемония в катедралата и се опита да си представи как я вижда Камерон. Отначало всички щяха да се съберат в черквата за благословяването на зърното. После щяха да отидат при храма на Дендур, където всеки патриарх щеше да приеме хлябовете.
Там щеше да се проведе обединителна служба на духовното обещание, по време на която всички религиозни групи щяха да положат клетва. Зърното щеше да бъде благословено едновременно. Следваше процесията на патриарсите и множеството щеше да се събере в Метрополитън Мюзиъм за окончателното освещаване на хлябовете. Вечерта завършваше с банкет.
Пред катедралата бе паркиран бус на нюйоркското полицейско управление. Вътре бяха полицейските кучета, специално поискани от адмирал Олд — едър черен лабрадор и две хрътки. Лабрадорът беше обучен да открива контрабандни храни: сирене, месо и цитрусови плодове, забранени от Министерството на земеделието. Голямото куче първо бе пратено направо в „Метрополитън“, където вече бяха извършили пълна проверка на галериите и коридорите. Животното не бе открило нищо и го бяха върнали при катедралата, за да се присъедини към обучените да надушват бомби хрътки.
Джак и специалният агент влязоха в преддверието през малка странична врата и запремигваха от сумрака.
Пред тях бяха пейките и олтарът, украсен със символичните зърна на плодородието и утвърждаването: зърното на света. Процесията щеше да започне само след десет минути.
— Може да е всичко, Скот, но аз не съм не съм специалист по бомбите, нито съм токсиколог. Само виж всички тези кошници със зърно и ми кажи, че е случайно… — Джак внезапно усети, че говори прекалено високо и смутено замълча и вдигна очи към далечните простори над олтара. После почна по-тихо: — Слушай, Скот…
Хъбърд разбра какво ще последва.
— Няма начин, Джак! Даже недей да го споменаваш… — изсъска агентът. — Не мога да отменя церемонията. Сега ти ме изслушай: не са получени никакви заплахи, няма предупреждение. Абсолютно нищо…
Брин погледна към хората от охраната, които проверяваха пътеките с детектори за метал.
— Ами конгресмените?
— Постави се на мое място… моля те. Няма да кажа на водачите на половината от църквите на планетата, че тази вечер не могат да влязат в катедралата, защото Джак Брин смятал, че е опасно.
— Аз бих го направил… ако можех — промълви вирусологът.
Двете хрътки, черният лабрадор и техният водач влязоха през масивните порти и спряха. Водачът остави лабрадора до входа и първо насочи двете по-малки кучета към пейките. Покорният лабрадор легна на пода и зачака своя ред.
Брин и Хъбърд безшумно тръгнаха по дебелия червен килим. Могъщият орган засвири Хенделовия „Израил в Египет“. Приготовленията почти завършваха. Към тях се приближи свещеник от катедралата.
— Ако обичате, господа. Може ли вече да започваме? Трябва да настаня хората. Ако не побързаме, няма да успея да въведа патриарсите…
— Благодаря ви за търпението, отче — каза агентът. — Последна проверка с лабрадора и свършваме. — Той посочи водача на кучетата, който приключваше с двете хрътки. — Върни ги в буса — нареди Хъбърд — и после продължи с лабрадора. — После се обърна към Брин и сви рамене.
Джак нетърпеливо поклати глава.
— Трябва да спреш тази… Нещо не е наред… Ще ида още веднъж да поогледам. — Свещеникът припряно излезе навън, за да успокои тълпата.
Когато вратата се отвори, в катедралата повя вятър и пламъчетата на свещите затанцуваха над купчините зърно.
Зърно. Навсякъде.
Не хляб.
В катедралата имаше само зърно.
Не хлябовете!
„Това е — смаяно си помисли Джак, докато крачеше към наоса. — Тук няма нито един хляб!“
Всичко му стана ясно — кристално ясно като свежия хладен въздух от отворената врата: опасността бе в Метрополитън Мюзиъм.