— Хъбърд — настоя Брин, — просто го направи!
— Не, не — умолително рече служителят. — Нека първо доведа доктор Риг.
Агентът го сграбчи за ръката.
— Първо ще ми покажеш къде е таблото, после ще ме заведеш при Риг. Джак, ти остани тук… — Хъбърд стисна мъжа за лакътя, поведе го покрай езерото към коридора и изчезна.
Брин зачака. Чака дълго. Накрая светлината на първата редица кварцово халогенни лампи започна да отслабва. Да, определено ставаше по-тъмно. Той насочи черната лампа към бретанските хлябове. Отново нищо. Заобиколи отляво и тръгна покрай масите с хляб във формата на мечи лапи, подкови и костенурки, ред след ред красиви шапки, корони и плитки.
Стана съвсем тъмно. Брин се наведе ниско над хлябовете и заслони светлината с длан. И ги видя.
Слабо, едва различимо сияещи синкавозелени петънца. Смъртоносните молекули на микотоксините бяха навсякъде.
Под светлината на ултравиолетовата лампа хлябовете бяха придобили отвратителната бледосиня аура на токсична луминесценция. Джак се изправи и плъзна лъча по следващата маса. Сияние.
Отиде при третата. Още по-силно. Хлябовете бяха осеяни с точици зловеща синкава светлина.
Той отстъпи назад и изключи лампата. Къде се бавеше Хъбърд?
Брин стоеше в мрачната зала и напрегнато мислеше. И изведнъж се сети: експлозията в Мемфис му бе показала как да неутрализира токсините. Трябваше да хвърли хлябовете във водата. Всички.
Той грабна една платнена салфетка, натопи я в езерото, сви я на триъгълник и я завърза на лицето си с надеждата, че влагата ще спре токсина.
После започна.
Дълбоко си пое дъх и отиде при първата маса от лявата страна, масата най-близо до храма. Погледна привидно прекрасния хляб, наведе се, сякаш молеше за прошка, и с една ръка предпазливо събра краищата на покривката. Бавно вдигна ръце и отстъпи назад, като леко теглеше покривката. Скоро ароматните, тежки, смъртоносни хлябове започнаха да се прекатурват и да се плъзгат надолу.
Той здраво опря крака и с всичка сила дръпна покривката — цялата камара се пръсна от другата страна на масата и се изсипа във водата.
Брин сбърчи лице, хвърли покривката в езерото и продължи да повтаря същата операция със следващите маси. Бяха много. Хлябовете бяха тежки, а той бързаше.
Един от служителите го забеляза и извика, после се затича, но Брин беше от отсрещната страна на езерото и ги разделяше голямо разстояние. Пазачът вдигна радиостанцията си, но тя някак се изплъзна от пръстите му, падна върху гранита и се пръсна на парчета. Мъжът тръгна към изхода, после спря и се загледа в Брин.
Джак продължаваше трескаво да хвърля хлябовете във водата — очакваше всеки момент да го нападнат и затова се опитваше да действа все по-бързо.
Времето сякаш спря. Храмът ставаше все по-мрачен. Но къде се губеше Хъбърд? Охраната щеше да пристигне съвсем скоро.
Верен на думата си, Хъбърд отиваше да намери доктор Риг. Чу, че в кабинета бръмчи мотор, и разбра, че вратата не е заключена, но като че ли отвътре я запречваше някаква тежест. Агентът прати ужасения служител да повика на помощ пазачите.
Отначало вратата се открехна съвсем малко, само няколко сантиметра. Хъбърд вече ясно чуваше воя на централната почистваща система. После го лъхна въздух, носещ слабата кисела смрад на леш, ферментираща кръв и зловонни органични газове.
Той едва не повърна, но продължи да натиска и накрая вратата се отвори достатъчно, за да може да се провре вътре.
Пазачът остана отвън — той също бе усетил миризмата и бръкна в джоба си за носната си кърпичка.
Хъбърд гледаше отворените, изцъклени, издути очи на труп, но лицето на Риг изглеждаше спаружено като стафида. Устата му зееше в зловеща усмивка, кожата му беше опъната като на мумифициран фараон. Египтологът бе изкормен изотзад. Хъбърд мигновено разбра защо работи мощната прахосмукачка.
Риг лежеше на една страна, завързан с вратовръзката си за бравата. Тялото му беше препречвало вратата. Под него се виждаше окървавеният сив маркуч на централната почистваща система, който се извиваше по килима към контакта на стената, издаваше висок металически вой и продължаваше да изсмуква телесни течности.
Скот излезе от стаята, без да докосва нищо, и нареди на пазача да повика линейка и да изключи системата.
Докато тичаше обратно към египетската галерия, той извади мобилния си телефон, за да повика помощ.