Хъбърд извади клетъчния си телефон и набра някакъв номер. Когато свърши разговора, на лицето му грееше широка усмивка.
— Еврика! — каза на удивения Брин той. — Много търговци на зърно никога няма да простят на Бюрото, че им е провалило уикендите, но го пипнахме, Джак, пипнахме го! Можем да открием тоя гад на Източна осемдесет и трета улица номер шестстотин деветдесет и девет, апартамент петнайсет А.
20:00 ч.
Също като сградата и квартала, портиерът беше виждал и по-добри дни, но бе достатъчно трезвен, за да отвори веднага щом видя полицейските значки. Наемателят от 15А бил самотник, не пречел на никого и много пътувал, но когато бил тук, почти не излизал — освен днес, когато май бил на бал с маски, при това с лимузина. Изпуснали го съвсем за малко. Носел много пакети и заминал с бус.
Вратата на апартамента бе с шест яки ключалки. Ключът на портиера влезе в най-простата и вратата веднага се отвори. Лош признак: щом Камерон не си беше направил труда да ги заключи, може да си бе отишъл завинаги. Полицаите очакваха някакъв капан, затова си сложиха латексови ръкавици и извадиха пистолетите си — по-добре да се окажеше излишно, отколкото после да съжаляват.
Вътре беше мръсно и нямаше почти нищо. По стените на стаята, която минаваше за дневна, висяха стотици изображения на фонтани: излегнати русалки, пишкащи момченца, риби, градински пръскачки, кухненски кранчета, пожарни кранове, маркучи, пръскалки, всевъзможни устройства за изливане на течности, както и гравюри на водопади, календари с потоци, снимки на фонтана Треви в Рим — и на Индианаполиския музей за изящно изкуство. Имаше дори пощенска картичка с картината на Търнър.
Брин зърна нещо с периферното си зрение и повика Хъбърд.
— Виж, торба за овес. Ремъците са напъхани вътре. Бил е там — в Чърчил Даунс!
В ъгъла на стаята имаше гола чертожна маса. Кухнята беше празна. Когато едно от ченгетата отвори хладилника, откри вътре епруветки и бурканчета от детски храни, пълни с плесен. Понечи да затръшне вратата, но Джак го спря. Полицаят не бе забелязал скритото в кутия за масло шишенце с етикет „ПРАЗИКВАНТЕЛ“ и инструкции за лечение на тения. Вирусологът предупреди никой да не докосва нищо и внимателно затвори хладилника.
Боядисана в жълтеникавозелено стъклена врата водеше към още по-малка стая, почти килер. Там откриха друга врата, оставена леко открехната. Един от полицаите я отвори с върха на обувката си. Вътре имаше лавици с грижливо подредени предмети.
— Божичко, вижте! Всичко това презервативи ли са?
Хъбърд кимна и затвори вратата, после посочи друга, водеща към трета стаичка с шестнайсет аквариума до стената. Но в нито един от тях нямаше риба. Някои бяха пълни с вода, по вътрешните страни на други лъщеше слуз. Сред дървени трици в един от сухите аквариуми се гърчеха стотици бледи гадинки. На стената висеше карта от публикувана през 1939 година статия в „Нешънъл Джиографик“ „Древните Свети земи: проследяване на бягството на израилтяните от Египет до Обетованата земя“. В ъгъла бе захвърлен защитен костюм за биологична опасност с пластмасова качулка и респиратор.
Отсрещната врата водеше към баня. Заключена. Един от полицаите натисна бравата, но Хъбърд му нареди да се отдръпне. Джак видя до вратата дихателна маска, спря всички, угаси осветлението и включи джобното си ултравиолетово фенерче. Стаята се изпълни с познатото лилаво сияние. Вирусологът се приближи до вратата и освети ключалката. Цветът незабавно стана зелен. От малкия отвор се виеха изпарения.
— Излизайте — извика Брин. — За тази стая трябва да се погрижат специалисти по биологично опасни вещества. Какво има нататък?
Тръгнаха по дълъг коридор към спалнята. Вратата бе отворена. На тринога до прозореца стоеше телескоп. На перваза имаше бинокъл.
По средата на стаята видяха висока около метър и двайсет осветена музейна витрина с копие на фонтана Андръс. И Брин разбра какво бе нарисувала Миа, какво бе искала да му покаже — фонтана на острова в Ийст Ривър, съвършеното място за десетата чума.
Приближи се до прозореца и погледна през телескопа, който беше насочен към южния край на Рузвелт Айланд — едва различаваше фонтана, но можеше да го познае. Този път — тази чума — целта на Камерон бе целият Ню Йорк — Мемфис, Содом и Вавилон на Новия свят.
— Това е, Скот — каза Джак. — Това е големият удар. Фонтанът! Силозът е бил само репетиция. Не разбираш ли? Същият токсин, същата чума. Ще използва афлатоксин.