Когато завърши пръв по успех гимназия и получи пълна стипендия за „Корнел“, той имаше повече познания по токсикология, отколкото повечето от преподавателите му.
По време на обучението му в Итака майка му живееше ту в Калифорния, ту във фермата в Западна Вирджиния, където държеше конете си, достатъчно надалеч, смяташе той, за да не може да продължава да го измъчва. Но не се оказа така. Като че ли я носеше в главата си, глава, кънтяща от мъки и проклятия, въпреки разстоянието. Писмата й, всъщност по-скоро религиозни трактати, обгаряха обезобразените му длани. Истеричните й телефонни обаждания го разболяваха физически. Той й връщаше писмата неразпечатани и я молеше да не му пише и да не му се обажда, но майка му упорстваше — това беше неговото наказание, че я е напуснал.
И именно тогава му хрумна: макар че майка му смяташе него за дяволско изчадие, за ученик на Онан, всъщност тъкмо тя бе прокълнатата и тъкмо тя заслужаваше наказание. Накрая, още докато следваше, Теди се отправи на отдавна отлаганото пътуване до дома си, привидно за да се помирят.
Блудният син се завърна. Той я прегърна, отиде заедно с нея на служба в черквата и дори й купи няколко редки красиви рибки за аквариума, единствената й страст, освен конете и Библията. Първата нощ, докато тя спеше, Камерон се промъкна на долния етаж и с божествена наслада капна една-две капки от безцветния токсин ciguatera, който беше извлякъл от два килограма червена мексиканска риба и бе донесъл специално за случая.
На другата сутрин го събудиха писъците й. Знаеше какво е открила. Той спокойно отиде в банята и се погледна в огледалото — гол, както майка му винаги настояваше. Завъртя кранчето, напълни мивката и еякулира, без да се докосва.
— Виж, мамо — гласно каза Теди на отражението си, — дори не се пипам… — После слезе долу при нея.
Като се преструваше на озадачен също колкото нея, той започна да я успокоява. После дойде време да си тръгва. Умираше от глад и на път за летището се отби в една закусвалня и си поръча бекон, яйца, палачинки и кафе, достатъчни за двама души. Наслаждаваше се на всяка хапка.
Изтекоха два месеца, без двамата да разменят нито дума. После неочаквано му позвъниха от Калифорния. Майка му бе починала от инфаркт на миокарда. Теди се надяваше, че всъщност смъртта на рибките е разбила сърцето й. Макар че парите му дойдоха като дар от небето, Теди съжаляваше, че не е доживяла, за да умре от срам от онова, което замисляше нейното момченце.
Нямаше нужда майка му да му казва, че е различен — винаги го бе знаел, но по-скоро се смяташе за „изключителен“. Разбира се: доказваше го фактът, че Бог го е избрал за Мисиите. Светът го възприемаше като срамежлив, извънредно интелигентен самотник, красив, но затворен. Всъщност малцина разбираха колко е затворен. Той беше човек с малко, но пламенни страсти, сред които не се нареждаше романтичната любов. Проявяваше страст към работата си, към онзи принос, с който щяха да го запомнят.
От началото на Мисиите, откакто за пръв път беше чул Гласа, той водеше подробни записки за постиженията си. Неговият принос към историята щеше да е поразителен и Теди искаше накрая светът да научи за него.
Той спря да чете, убеден, че точно е описал майка си. Съсредоточи се — бе говорил за причината за своята лудост, за отровната си майка и значи трябваше да се обърне към природата на самите отрови: защо го бяха привлекли, защо се беше превърнал в учения, който беше, и как се бе заразил. Между гения и лудия съществува такава връзка, че само онзи, който е изпитал и двете, би могъл да се надява да ги обясни. Оттук и необходимостта да се съсредоточи. Оттук и сегашната му работа, работата, която щеше да документира, обясни, предвиди и да овладее чрез нея не само лудостта или рака, а и Божествеността…
Теди вдигна поглед от екрана. Беше чул нещо. Притвори капака на лаптопа така, че светлината да не се вижда отвън. Не забеляза нищо друго, освен надигащия се прилив, не чу нищо друго, освен звуците на града. Отново отвори лаптопа и установи връзка с камерите в лабораторията, огледа стаите, не видя нищо и доволен изключи връзката. Отново се върна към записките си и продължи да чете, прехвърли Първа глава и стигна до Втора.