II
Трагичният факт в живота на доктор Камерон, както и на всички други, е, че в наше време важните медицински открития се пазят в тайна от обществото поради алчност, догматизъм и глупост. Галилей отлично е разбирал всичко това, Тиодор Греъм Камерон също. Поради фанатизма си научният свят никога нямаше да научи за Теста на Камерон. Един от най-великите и в същото време най-малко известни токсиколози на света, доктор Тиодор Р. Камерон прекара по-голямата част от живота си в проучване на органичните токсини по земното кълбо. Доктор Камерон се посвети на тази задача, защото знаеше, че фундаменталните двигатели на смъртта крият тайната на живота.
Доктор Камерон разработи тест, съчетаващ великата прозорливост на наблюденията на сър Александър Флеминг върху унищожаването на бактериите от пеницилиновата плесен и откритието на Брус Еймз, че простите петрита могат да се използват за откриване на предизвикващи рак агенти. Тестът на Камерон, както обичаше да го нарича създателят му, също използваше петри, но позволяваше бързо наблюдение на огромен диапазон обикновени агенти, за да се прецени техният антибактериален и антиканцерогенен потенциал.
С този тест Камерон систематично изследваше десетки отрови на насекоми и влечуги, обработваше хиляди образци почва, изолираше бактериални и дори плесенни токсини, които спираха инфекциите и дори, вярваше той, развитието на злокачествени клетки. След седемнайсет години на неуспехи доктор Камерон проникна в Третото царство на бактериалните химери и грифони: фитопланктона и алгите.
Именно Камерон пръв предположи, че фитопланктонът ще е най-ефикасен и силен от всички образуващи токсини видове. Наистина токсичният фитопланктон като червената вълна, Pyrudinium bahamese, образуваше вещества, които спокойно можеха да убият малки риби. Странно, по-големите хищни риби, които изяждаха малките, не умираха. Те натрупваха токсините в мускулите си, също както дървесните жаби ядяха отровни насекоми и концентрираха силните отрови в кожните си жлези, като запазваха и дори увеличаваха ефикасността им. И рибите, и дървесните жаби използваха токсините за своя защита.
Друг вид фитопланктон убиваше бактериите. Камерон смяташе, че тези токсини могат да се превърнат в съвсем нов клас антибиотици — безопасни имунопотискащи агенти за лечение на рак, левкемия и още много други болести.
И почти неизбежно, след близо две десетилетия опити, той откри точно такъв естествен фитотоксин в алгите. Той не беше токсичен за нормалните клетки, но убиваше широк спектър от бактерии и химическата му структура бе неизвестна.
Когато неохотно повери субкултурата на спонсорите си от Християнския съвет, те го увериха, че ще дадат откритието му на фармацевтичните компании и че дори ще лобират за държавно финансиране. Камерон очакваше неоспорим патент, ръководна длъжност, борсови възможности, номинация за наградата Ласкер, навярно няколко години по-късно и Нобелова награда. Той каза на жена си, че скоро ще имат всичко — много пари и слава. И после, когато един ден отиде в лабораторията си, откри, че е заключена.
И тогава всичко се срути — къщичка от карти, съборена от фанатизма и лицемерието. Вече бе свършен човек. Изгуби всичко — жена си, положението си, абсолютно всичко — освен по-голямата част от солидното си наследство, което благоразумно пазеше в банкова сметка на Каймановите острови.
И на мястото на предишната пустота се разгоря огнена омраза, която напираше да се изсипе над света.
Той прочете думите, които беше написал преди много месеци, и се удиви колко вярно изглежда всичко това с напредването на времето, защото именно познанията му за токсините бяха предложили надежда за света и тъкмо токсичният религиозен догматизъм едва не го беше унищожил. Към токсините — с токсини, напомни си Теди…
И отново се върна към файловете с първите разкази, описанията на първия миг, в който бе осъзнал лудостта си. Винаги го поразяваше фактът, че е изгубил разсъдъка си сред множество хора и че никой друг освен него не го е забелязал. Той продължи да прехвърля дневника си и накрая откри бележките от януари. Януари, само десет месеца след инцидента в ЦКЗ и началото на края. „Вирусът порази Тъкър за по-малко време. Чудя се дали го знае“ — каза си той, докато отваряше файла. После бавно продължи да чете.
Петък, 2 януари
Денят беше странно топъл за януарски следобед. Но докато температурата навън се покачваше, въздухът в главната аудитория беше студен. Камерон почти трепереше, но не се разсейваше — изнасяше лекция пред колеги токсиколози. И преди бе говорил за отделни моменти от този проблем, но щом започна да описва новото токсично въздействие на видоизменената двойна спирала, изображението сякаш се отдели от екрана на аспектомата, издигна се към тавана и закръжи под решетката на климатичната инсталация.