— По дяволите! — Това беше най-грубият израз в речника му и изречени от този внимателен човек, двете думи имаха огромна сила. — По дяволите! — Той обърна на нова страница, записа си бележка за пчелите и я подчерта. Ужасно му се искаше да разкаже на Брин за съобщението на онова хлапе Бъргър. Приятелят му щеше да се заинтригува.
Джак не искаше да кара семейство Сейнт Джон да го чака, но след разговора с Дрю трябваше да влезе в ПроМЕД и да прочете двете нови съобщения.
Първото идваше от стария му приятел Карлос Гарсия, който работеше в СЗО в Женева. Докато четеше, очите му се разшириха. През по-голямата част от полета беше проучвал данните за състоянието на Джоуи Сейнт Джон и бе пропуснал не само инцидентите с конете. Онова, което ставаше в момента в Колумбия, беше много по-ужасно. Гарсия съобщаваше за епидемия. Колумбийските лекари лекували хиляди болни селяни. Брин бързо плъзна поглед по информацията.
Джак, моля те, пусни следния текст в ПроМЕД: Ла Гуахира, Колумбия.
250 хил. души са изложени на растящата епидемия от тропическа треска, вече усложнена от хеморагична треска и шоков синдром. Епидемията е извън контрол… болниците са препълнени… През последната седмица са починали поне 13 хил. души… Неизвестен, но огромен брой жертви сред местното население, главно сред децата… Районите на размножаване на комарите все още не са определени… Болестта ще се разпространи до Карибите… Отчаяно е необходима помощ…
„О, не — помисли си Брин, — не може да са се заразили толкова много хора.“ Защо не му бяха повярвали? Господ да им е на помощ на бедните колумбийци… Той поклати глава. Дрю го бе потърсил с основание.
Той бе предрекъл това развитие на събитията преди две години, когато беше посетил района. Тогава все още наивно вярваше, че бизнесът в Америка се вълнува от Третия свят и наистина смяташе, че въгледобивната компания ще се вслуша в съвета му и няма да построи пътя с „канавки“ от двете страни. Но те го бяха направили — стотици километри идеално място за развъждане на комари. И ето че тази епидемия се дължеше на разпространявани от комари вируси: засега хеморагична треска, която най-вероятно щеше да бъде последвана от жълта треска. Чувстваше се ужасно, че се е оказал прав на такава цена. Второто съобщение гласеше:
Джак Брин,
Моля да дойдете в района на Луисвил, за да помогнете за проучването на епидемията по конете, за която беше съобщено в ПроМЕД. Ще уредим пътуването Ви. Благодаря за помощта Ви. Виктория Уейд Ви праща горещи поздрави.
— Вики, Вики! — Брин се подсмихна. — Винаги в търсене на горещата новина!
— Какво правите, доктор Брин? Със съпруга ми не сме ви повикали тук, за да си играете на компютърни игри!
Джак едва не подскочи, когато чу зад себе си гласа на Елинор Сейнт Джон. Той се обърна и я погледна смутено.
Изписалият се на лицето й гняв вече се заместваше с мъка.
— Извинете, доктор Брин — каза тя. — Забележката ми беше излишна…
— Не, не, госпожо. — Той се изправи и извинително махна с ръка. — Съзнавам, че не съм ви помогнал много — засега, но ако седнете, бих искал да ви покажа какво правя. Имам доброто предчувствие, че можем да го използваме, за да помогнем на Джоуи.
— Доктор Катрини каза, че можем да разчитаме на вас. Увериха ни, че сте най-добрият.
— Не, не съм по-добър от всеки друг сериозен учен. Ползвам се с това име само защото ме подкрепят много всеотдайни хора. Аз съм също толкова добър, колкото мъжете и жените, които сътрудничат на ПроМЕД.
Брин й придърпа стол, после й обясни, че чрез ПроМЕД само за минути получава достъп до хиляди лекари в целия свят.
— С пълна дискретност — продължи той — мога да им разкажа всичко за случая на Джоуи. Стотици специалисти ще ни помогнат с нови идеи, дори с диагноза, госпожо Сейнт Джон.
— Наричайте ме Елинор. В това ужасно положение официалността ми се струва абсолютно ненужна.
— Съгласен съм, но само ако вие ме наричате Джак — усмихна се вирусологът.
— Договорихме се. — Тя също едва не се усмихна. — Е, Джак, как можете да направите всичко това с тази малка машинка? — Елинор Сейнт Джон все още не бе убедена.
— На първо място, Елинор — започна Брин, — както вече ви казах, през целия полет проучвах данните за състоянието на Джоуи, които доктор Катрини ми прати в Ню Йорк. Сега ги прехвърлих в един файл. Прегледах всичко — лабораторните, рентгеновите, скенерните и магнитнорезонансните резултати. Тази вечер и утре сутрин ще добавя най-новата информация от лабораторията на „Сейнт Рош“. Вижте.