Зачака и се заслуша. Вятърът се вихреше над водата, вълните равномерно се плискаха в брега, чуваха се автомобилите по Рузвелт авеню, които заглушаваха шума на помпите. Нищо не помръдваше.
Накрая той включи фенерчето и насочи лъча. Пак нищо. Надникна вътре. На отсрещната стена видя уреди и надписи с червена боя: ДИАМЕТЪР НА ОТВОРА (СМ), ТРАЕКТОРИЯ (ГРАДУСИ), ВИСОЧИНА/СИЛА НА ВОДНИЯ СТЪЛБ (М/РН). Брин влезе в помещението.
Стоманена фуния в основата на контролната кутия на помпата водеше към канал, който изчезваше под блока на тръбата. До нея имаше входен клапан за осигуряване на основния отвор. За стената бяха закрепени два двеста и петдесет литрови варела с надпис „СОДЕН ХИПОХЛОРИД. 5%“. До тях бяха окачени лост, лопата и метла с дълга дръжка. Брин не чу нищо. Не видя никого. Изключи фенерчето и стаята потъна в мрак.
Джак бръкна в джоба си, извади ултравиолетовата лампа и плъзна лъча из помещението. В ъгъла зловещо сияеха купчина парцали, смачкан на топка пожълтял вестник, няколко празни найлонови торбички и кутия машинно масло. В другите ъгли нямаше нищо. Уредите изглеждаха непокътнати.
После забеляза във фунията добре познатата му луминесценция, мъждукаща като блуждаещ огън в блато. О, господи! Тук сиянието бе по-силно и няколко влажни петна излъчваха характерна зеленикавожълта светлина. Брин се наведе, за да ги разгледа отблизо, и незабавно позна зърнестата смес: смачкана царевица.
Погледна главния кран. Последните нарези лъщяха. Беше развит поне с пет пълни оборота и стърчеше на сантиметър и половина от тръбата. Излъчваше зелено сияние.
Контролният кран бе отворен далеч над максимума и ако в този момент включеха фонтана, водната струя щеше да се издигне на около триста метра, три пъти повече от указаното на таблото „МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМО НАЛЯГАНЕ“.
Джак прибра ултравиолетовата лампа в джоба си и отново включи фенерчето. За миг светлината го заслепи.
Внезапно чу пантите да изскърцват и грабна лоста.
По скалата отвън зашляпаха стъпки. Отдалечаваха се от фонтана. Джак изхвърча навън. Трябваше да е Камерон! Настигна тъмната фигура с черни дънки, черна риза и маратонки и двамата тежко се стовариха на земята. После се изправиха и застанаха един срещу друг.
— Леле, леле! Проклет да съм, ако това не е старото ми хаитянско приятелче! — каза Теди. — Как е майчето ти?
Брин се смая от пустотата в очите му и от омразата, която излъчваха думите му. И все пак сега той бе на ход и го тласкаше огнена ярост.
В името на възмездието, в името на Дрю и Миа, Джак вдигна металния лост и си помисли: „Заслужава си го. Убий това…“. И замръзна.
Спомни си проблясък от друго време, проблясък на лъскав щик. Вик „Хийку, хийку!“ — Ще те убия, ще те убия. И изведнъж изкрещя и с цялата си омраза заби върха на лоста в десния хълбок на Камерон. По черните дрехи на мъжа бликна кръв и той се свлече на земята. Брин отново замахна с желязото, извика: „Хийку, хийку!“, прониза гърдите му и с всичка сила го натисна в тинестия пясък.
— Дойде прекалено късно, за да ме спреш! — изхриптя Камерон.
— Така ли смяташ, Камерон? — извика Джак на прикованата към земята фигура. — Няма да има десета чума! Ще те спрем!
Камерон не му обърна внимание. Лежеше на пясъка и лицето му бе сгърчено от болка. Внезапно потръпна, изпусна въздуха от гърдите ри, разтвори обезобразените си длани и ръцете му се разпериха като на разпнат на кръст.
В същия миг Брин чу рев на двигател и видя червено-зелените светлини на полицейския катер. Мощният му прожектор почти го заслепи.
— Тук сме, доктор Брин! — извика капитанът. — Къде искате амоняка?
Оставаха само няколко минути. Брин посочи към металния куб и извика:
— Доближете се колкото може повече. Хвърлете чувала. Ей там, до вратата. Ще ми трябват между пет-десет минути, после трябва да се махнем оттук. И никакви хеликоптери!
Приливът беше достигнал най-високата си точка и реката изглеждаше неподвижна, почти гладка и лъскава под лунните лъчи. Катерът се приближи откъм подветрената страна. Двамата облечени в тежки защитни костюми полицаи повдигнаха двайсеткилограмовия чувал със сух амоняк над перилата и го претърколиха върху гранита.
— Ами този? — извика единият и посочи Камерон.
— Да си седи там! Няма да избяга — отвърна Брин. — Трябва да изсипем амоняка в резервоара. Във фонтана има достатъчно токсини, че да убият всички на петнайсет километра по посока на вятъра. Трябва да ги неутрализираме.