— Но във водата има адски много хлор! Амонякът ще реагира и…
— Няма значение — прекъсна го Джак. — Даже да избухне, амонякът вече ще е изпълнил задачата си. Трябва му толкова време, колкото да напои царевичната каша. Дотогава вече ще сме далеч оттук.
— Ами ако грешите?
— Тогава експлозията ще направи всички ни на сол.
Брин помогна да претърколят тежкия чувал до вратата, бутна го в малката стая, влезе вътре и го разпори. Амонякът незабавно започна да реагира с влажния въздух, надигна се парлив облак. Вирусологът изсипа цялото съдържание във фунията и проследи с поглед гранулите, които потънаха в резервоара. После хукна навън и скочи на катера. Двигателят изрева.
— Доктор Брин, доктор Брин! — извика един от полицаите. — Той бяга! — Колкото и да изглеждаше невероятно, Камерон някак бе успял да се освободи и тичаше към куба, покатери се горе и се изкачи по стълбата.
— Да върви по дяволите — каза Джак. — След няколко минути ще се пържи в ада.
В този момент от върха на металния куб се разнесе грохот. През вратата и около главния отвор бликна гъста пара, която обгърна цялата структура заедно с Камерон.
— Ще избухне! — изкрещя капитанът, стисна руля и натисна дросела докрай.
От тръбата бликнаха тежки пари, които се понесоха право към катера.
— Пазете се! — извика някой, но вече беше прекалено късно.
— Не го вдишвайте! — викна и Брин.
Гъстият дим се виеше над реката и започваше да обгръща катера. Всички неудържимо се закашляха.
Джак разтърка парещите си очи. Болезнен пламък облизваше гърлото му. Дробовете го боляха, но това бе познатият мирис на амоняк и той му подсказваше, че всичко ще е наред. Беше успял. Амонякът трябваше да е напоил пречистения афлатоксин на Камерон навреме, за да го неутрализира. Сега оставаше да разберат дали ще реагира с хлора на дъното на резервоара. В такъв случай първата експлозия щеше да е само прелюдия.
— Да се махаме оттук, бързо! — извика той.
Катерът ускори на юг.
Брин бе сигурен, че е видял Камерон да стои върху куба с протегнати ръце. Знаеше, че безумецът е обречен, но въпреки това го изпълни странен страх. Изведнъж първите лазери пронизаха небето и се сляха над фонтана. Той си погледна часовника. Оставаха две минути.
Точно в полунощ изригна първият невероятен гейзер, светкавично достигна сто и двайсет метра височина и продължи да се издига. Един по един лазерите промениха цвета си и разсякоха облаците от пара: червен, жълт и син.
Фаровете на мостовете в Куинс и Манхатън осветяваха гигантската струя, като угасваха и се включваха в пълен синхрон, после всички лъчи едновременно се насочиха над фонтана и уловиха невероятна експлозия. Кръгла синьо-бяла мълния откъсна плочите от стоманената кабина на помпата и изстреля медната тръба право в нощното небе като ракета, последвана от пламтящ облак. Силата на взрива и светлината за миг ослепиха всички.
Почти в същия миг мъжете на катера усетиха друга миризма — хипохлорна киселина, като от плувен басейн, в който са изсипали прекалено много хлор.
Петнайсет минути по-късно цялото население на южен Манхатън започна да се оплаква от замърсения градски въздух, но всички бяха единодушни, че илюминациите са великолепни.
25.
Понеделник, 26 април
Полицейският катер откара Брин направо в болницата „Белвю“. За Хъбърд се погрижи групата за биологично опасни вещества — глезенът му наистина бе счупен.
Джак беше получил отравяне, по-късно се наложи да трансплантират и кожа на наранената му в боя с Камерон длан. Вики Уейд остана до леглото му, докато лекарите не й съобщиха, че ще се възстанови. След това го посещаваше почти всеки ден, често заедно с Шмюъл Бъргър, който винаги му носеше храна, приготвена от майка му с гаранцията, че това ще го излекува.
Хъбърд търсеше трупа на Камерон — или поне на части от него. Двамата с Джак влязоха в компютъра му, като използваха паролата „ПМН“. Прочетоха предсмъртното писмо, което бе оставил. Дневникът на Теди и ги отврати, и ги очарова.
В странния апартамент на Камерон откриха още документи и писма, сред които отрицателният отговор на Християнския съвет и други подобни съобщения. В края на живота му го бяха познавали малцина, още по-малко го бяха харесвали и никой нямаше да страда за него.
После Джак бе изписан и се опита да продължи да живее.