— Радвам се, че успя, Бъргър — каза Брин, после усмихнато погледна Уейд. — Нещо ново за Тъкър? Чух, че бил по-добре.
— Определено се е заразил с борнавирус — отвърна Вики. — Месеци наред бил в ужасна депресия и психиатрите го отдаваха на неуспеха му да открие причината за смъртта на конете. Но всъщност тъкмо той е поставил диагнозата! Знаеш ли, че наистина нарочно се е заразил с проба, взета от кон, и е водил подробни наблюдения?
— Боже мой!
— Да, и бележките и дневниците му обясняват много неща за психическото състояние на пациент с такова заболяване. Накрая стигнал почти до шизофрения. След намесата на шефа на здравния отдел със случая му се заеха университетските невролози.
— И какво са открили?
— Сканирането с магнитен резонанс показало дегенериране на части от мозъка, каквото не се наблюдава при шизофрениците. Имало органичен произход. Опитали някакви нови силни антидепресанти и антивирусното лекарство амантадин. Използва се за грип Д и Паркинсон. Оздравял едва ли не за една нощ.
— Сега добре ли е?
— Почти. Продължава да пише статии, но изследванията му показват, че продължава да носи вируса. Инък Тъкър вече е друг човек, но ще се оправи. „Гореща линия“ готви за есента голямо предаване за него и за борнавирусите. Според нас това е огромно откритие в психиатрията. Представи си, инфекциозна причина за депресията, може би дори за шизофренията!
Уейд внезапно смени темата.
— Джак, събрахме се тук, за да можеш да поздравиш Шмюъли!
Брин се озадачи. За какво да го поздрави? Знаеше, че Бъргър и Уейд поддържат връзка по Интернет за някакъв проект. Разбираше, че двамата са страхотен екип, но се бяха държали извънредно потайно.
Шмюъл се изчерви.
— Шмюъл, моля те, разкажи на Джак и Скот какво си направил — каза Вики.
Момчето се изправи още повече и извади от джоба си някакво писмо.
— Приеха статията ни в „Кадюсиъс“! Ще я публикуват през есента!
— Може ли да попитам каква е тази статия? — шеговито го подразни Брин.
— За десетте чуми от „Изход“. Статията на доктор Мармал ми даде идеята и накрая убедих моя равин да поработим заедно по този въпрос. Решихме да я публикуваме заедно. Неговото име ще е първо.
— Би ли ни обяснил идеята си, Бъргър? — помоли го Хъбърд.
— О, да. Всичко е резултат от въпроса на доктор Брин по ПроМЕД, да не споменавам за последните хм… приключения, така да се каже. Виждате ли, еврейският празник Песах е в чест на пощадяването на евреите от ангела на смъртта по време на десетата чума — четирийсет години преди еврейският народ да открие Обетованата земя и да се превърне в израилтяни.
— И? — искрено се заинтригува Брин.
— Ами — продължи Шмюъл, — еврейският народ живеел в Гесем, на километри от фараона и египтяните в Мемфис, затова бил пощаден от повечето чуми, особено от последните четири. Животните им не умрели, реколтите им не били поразени и те определено не гладували. Нямало нужда да издигат силози, за да съхраняват запаси. И тъкмо това ги е спасило от плесенясала храна.
— За това ли е статията ти? — попита Хъбърд. — Интересно. Значи според теб евреите не гладували?
— Не. Статията ни се занимава със символиката на храната, която се яде на седер, традиционната вечеря на Песах — храната, която евреите са яли вечерта преди египтяните да започнат да умират от десетата чума.
— И?
— Идеята ми хрумна от онзи текст за първородните синове — поясни Шмюъл. — Еврейската дума за „първороден“ буквално се превежда като „пръв плод“. Когато го казах на рави Соломон, той остана очарован от интерпретацията ми. Може би някой е изпуснал последната буква, така че „първите плодове“ са се превърнали в „първородни“. Кой знае?
— Във всеки случай е много интересно — отбеляза Вики.
— После се замислих за седер. Днес ние ядем храни, които символизират Песах. Но какво са яли евреите по онова време? Тъкмо това трябваше да открия. Не беше лесно. Двамата с рави Соломон здравата се поизпотихме.
— Хайде, Шмюъл, стига си ни държал в напрежение — усмихна се Брин и видя, че момчето отново се изчервява. — Разкажи ни за седер.
— Първо — продължи Шмюъл, — имаме агнешко бутче. От новородено агне, което е прекалено малко, за да е заразено с антракс. Второ, съвсем пресни зеленчуци — без микотоксини. Трето, хапваме горчив корен, обикновено хрян или керевиз. Той расте под земята и това го предпазва от градушка, скакалци, даже от микотоксини.