— Има ли още? — попита Джак.
— О, да, доктор Брин. Още много. Печени яйца и смес от солена вода, орехи, ябълки, мед и вино, казва се „харосет“. Макар че се поднасят и други ястия, най-важният символ на седер е… — Той замълча за по-силен ефект и огледа събеседниците си, за да се наслади на момента.
— Маца! — прошепна Джак. Разбира се! Маца. Беше толкова просто.
— Точно така — потвърди Шмюъл. — Безквасен хляб. Хляб, който трябва да се направи без мая. Спомнете си, маята съдържа гъбички. Предполага се, че евреите набързо са приготвили хляба, мацата, за да избегнат гнева на египтяните. Но ние с моя равин смятаме, че нарочно не са използвали мая, защото маята в Египет е била развалена. Била е пълна с гъбички. Токсични гъбички…
Брин удивено поклати глава. Всичко бе толкова мъгляво и в същото време толкова очевидно.
— Тъй като в мацата няма мая — продължи Шмюъл, — не е имало и микотоксини. Воден от Моисей, еврейският народ е избегнал смъртта, защото са знаели за маята, гъбичките и непряко за отровите, микотоксините. Знаели са как да ги избягват.
— И това изобщо не променя традицията — намеси се Уейд, — само я прави по-чудотворна. Двамата с Шмюъли помолихме миколозите от Индианаполис и Пиория да ни помогнат с медицинска литература. — Тя се усмихна и момчето се изчерви за трети път. — Покажи им таблицата.
Шмюъл разгъна голяма, попълнена на ръка таблица, която изброяваше всички научни причини за десетте чуми. Брин поразено я разгледа. Еврейски и християнски специалисти се бяха опитвали и не бяха успявали да открият научния смисъл на чумите.
Различните специалисти се занимаваха с отделни проблеми: ентомолозите обсъждаха мушиците, рояка и скакалците, ветеринарите спореха за смисъла на жабите и причината за мора по добитъка, климатолозите разискваха градушката и тридневния мрак, еколозите говореха за кървавата вода, епидемиолозите се съсредоточаваха върху циреите и обясненията за внезапната смърт.
Всички тези експерти образуваха затворени общности и публикуваха в тясно специализирани списания. ПроМЕД, форум за всички специалисти, можеше да постави началото на дискусия и обмен на идеи за предстоящия бич. Системата дори можеше да послужи за предотвратяване на нова епидемия или екологична катастрофа.
Уейд забеляза дадения й от Брин знак.
— Шмюъл, моля те, затвори си очите. Джак ти е приготвил малък подарък.
Вирусологът се усмихна.
— Хайде, Шмюъл, затвори си очите.
Момчето се подчини. Брин извади от куфарчето си чисто нов лаптоп и го постави в ръцете му. Шмюъл отвори клепачи и ахна.
— Благодари на доктор Инък Тъкър — започна Джак, — прекрасен възрастен господин от Луисвил. Получих го от него. Политиката на щата не ми позволява да приемам подаръци, но това не се отнася за теб, Шмюъл.
Момчето не можеше да повярва на очите си.
— Натъпкал съм го с купища софтуер, Бъргър. Има ГИДЕОН — направо от Израел — и Нетскейп. А също Чекпойнт Файъруол, ВетНет, Медлайн, ТоксНет… и разбира се, ПроМЕД, където, надявам се, след още няколко години ще започнеш да работиш.
Лаптопът имаше клетъчна връзка с Интернет, 5.4 гигабайта харддиск и 128 мегабайта оперативна памет.
— Опитай го, Шмюъл, твой е. Още е с моята парола, но можеш да я промениш.
— Искате да кажете, че наистина е мой, така ли? — Шмюъл прокара ръце по капака и го отвори. Включи го и екранът се съживи. Момчето удари няколко клавиша и се появиха иконките. Той влезе в ПроМЕД и след секунди вкара паролата на Брин.
Внезапно екранът угасна. После отново проблесна във всички цветове на дъгата. След секунди се появи експлодираща звезда — красива, трагична, позната, ужасяваща.
— Чудесен скрийнсейвър, доктор Брин — възкликна момчето.
— Благодаря. Това е от Хъбъл — супернова в съзвездието Рак, на четирийсет милиона светлинни години оттук.
Шмюъл завъртя лаптопа, за да го видят и другите.
Те се усмихнаха. Изведнъж екранът за миг потъмня, после се появи заплашителен черно-бял образ. По-познат и страшен от първия. „Друг скрийнсейвър?“ — зачуди се момчето.
Джак се наведе към компютъра и внимателно погледна образа. И отново изпита онзи ужас, връхлетял го преди месеци, когато Вики му каза, че пакетът, убил Дрю, не е пратен от Луисвил. И по гърба го полазиха тръпки като преди малко, когато беше гледал изправения на задните си крака кон, очертал се на фона на проблесналата светкавица.