Той й показа файловете с всички данни за болестта на Джоуи.
— Така че с ваше разрешение съм готов да кача случая в ПроМЕД и да поискам помощ от всички възможни места.
Лицето й просия от тази перспектива.
— Разбира се. Само побързайте!
След като придружи молбата с иконката за спешност, Брин посочи екрана.
— След минути специалисти от над сто и четирийсет страни ще се заемат със случая на Джоуи. Други вирусолози като мен, някои от най-добрите епидемиолози, експерти по заразни болести, микробиолози, ентомолози, ветеринари…
Той набра последните командни кодове, които освобождаваха целия информационен поток, и едва после забеляза, че Елинор се е вцепенила от страх.
— Елинор! Елинор! Какво има? — попита Джак.
— Ветеринари — монотонно повтори тя. — Каза „ветеринари“, нали? — И когато Брин кимна, тя буквално се разтрепери. — Ветеринари. О, господи. Зоопаркът! Ами ако наистина е от зоопарка?
Докато Брин работеше с лаптопа, а Елинор го наблюдаваше, Катрини им донесе вода с лед. Тя му благодари и отпи голяма глътка. Фактът, че ученият пращаше данните за Джоуи по компютърната мрежа, й подейства успокоително и напрежението в стаята започна да се разсейва. Макдоналд енергично успокояваше Джоузеф Сейнт Джон, който скоро се приближи и постави ръка на рамото на жена си.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Брин той.
— Не, засега това е всичко. — Когато вирусологът се изправи, Сейнт Джон стисна ръката му.
Брин и Катрини разбираха твърдостта на родителите. Щом научиха какво са направили и какво продължават да правят за детето им лекарите, тази твърдост най-после се бе превърнала в доверие.
— Ако нямате нищо против да ви оставя — каза Брин, — бих искал незабавно да ида в болницата, за да видя Джоуи лично.
— Разбира се, доктор Брин. — Госпожа Сейнт Джон протегна ръка към телефона.
— Ще съм ви извънредно признателен, ако някой ме закара дотам — призна ученият. — Не съм подготвен да шофирам по тукашните магистрали.
— Естествено. — Катрини взе куфарчето и ключовете си. — Аз ще ви закарам.
— В такъв случай ще пратя лимузината да ви върне, доктор Брин — настоя Елинор Сейнт Джон. — Багажът ви вече е в апартамента ви. — Забелязал, че тя отново вкопчва ръце една в друга, Джак разбра, че няма смисъл да възразява.
Преди да излезе, Катрини настоя съпрузите да се приберат в Ла Хоя и да си починат, като им обеща да им телефонира веднага щом научи нещо.
Катрини летеше по лъкатушния път като пилот от Формула 1, със сто и четирийсет километра в час. Когато стигнаха до моста Коронадо, Брин се чувстваше почти в безтегловност.
— Намали, Винс. Хайде. Ще се блъснем някъде.
— Добре дошъл в Калифорния, Джак. Тук всички шофират така. Аз просто се вмествам в пейзажа. А и повечето полицаи в Сан Диего познават колата ми. Не се безпокой. Но защо Елинор бе толкова разстроена?
— Заради животните — отвърна Брин. — Тя страда от нещо като фобия от дребни животни. И не позволява на Джоуи никакви домашни любимци. Когато осъзна, че се свързваме с ветеринари, фобията й се задейства и тя започна да ми разказва за зоопарка. Записах всичко. Във всяко животно в зоопарка тя вижда потенциална бомба със закъснител.
— Кой може да я обвинява, Джак? Този случай ме кара да се чувствам като първокурсник. Дали не може наистина да е болест, предавана от животни?
— Не се сещам за нищо конкретно — замислено рече Брин. — В зоопарка момчето очевидно се е отделило от учителката, но мисля, че има и друго. Според мен обаче Елинор е на ръба на нервния срив. Ако познаваш личния й лекар, трябва да се свържеш с него.
Катрини кимна, после се върна на темата за Джоуи.
— Ами някаква отрова? Може би пестицид?
— Съмнявам се, прилича ми на инфекция, Винс — каза Брин, докато лекарят влизаше в паркинга и изключваше двигателя.
— Ела да се качим горе. — Катрини изскочи от автомобила и посочи към пътя. — Виж, пристига и лимузината. Казах ти, тук всички шофират като мен.
Брин се усмихна, измъкна се от колата и последва педиатъра към служебния вход. Катрини махна с ръка на пазача и поведе Джак към интензивното отделение.
Джоуи Сейнт Джон спеше. Винс отвори дебелата папка с медицинските му данни и систематично ги прехвърли. Зад лекарите стояха две сестри.