Дългата й коса — хаос от сплъстени зелени и червени кичури — бе пръсната върху възглавницата. Най-ужасяващи бяха очите й. Сестрите никога не бяха виждали такова нещо.
Бяха подути и гноясали, с големина и цвят на гнили сливи. Заради подуването дебелите зеленикави клепачи бяха широко отворени и двете зеници гледаха право напред, без да виждат. Ирисите бяха тъмнолилави, роговицата — кървава и разкъсана. От ъгълчетата на очите и от всяко разкъсване сълзеше кафява течност и китките на момичето бяха завързани, за да не докосва лицето си. Джоди немощно се помръдваше. Раните й очевидно бяха ужасно болезнени и тя постоянно повтаряше, че била простреляна — простреляна в очите.
Вниманието на Катрини беше привлечено от една сестра, която му правеше знаци през стъкления прозорец с телефон в ръка. Педиатърът и Брин излязоха от стаята. Звънеше Хюбърт и двамата чуха ужасяващото му съобщение:
— Винсънт, веднага вкарай пациентите в изолатора. Левкоцитите на момичето са скочили на петдесет и пет хиляди и има токсични гранулации. Направила е левкемоидна реакция и виждам пръчковидни бактерии.
Катрини затвори и се втурна обратно вътре. Джоди се гърчеше, шията й се оголи. По горната част на гърдите й имаше пет-шест черни рани, от които течеше отвратителна зеленикава гной. Охлузни, прободни рани? Той отново погледна. Не, бяха… циреи — големи гнойни циреи, които се появяваха по гърдите и подмишниците й.
— Сложете си маски! Сложете си маски! Пациентката може да има чума! — извика педиатърът, докато бързаше към изолатора, където лежеше Джоуи.
Брин протегна ръка и го спря.
— Не, Винс! Това не е чума. Виждал съм безброй случаи в Камбоджа… И не изглеждат така. Помисли малко. Чумата не образува такива спори. Това е нещо друго, нещо по-ужасно. Незабавно ни трябват лабораторните резултати.
Преди Катрини да успее да отговори, по коридора при тях дотича задъхана служителка.
— Ох, доктор Катрини, толкова се радвам, че сте тук. Пак се обади доктор Хюбърт. Нареди веднага да ви открия. Позвънили са му от Сакраменто.
— Какво е съобщението?
— Антракс — каза тя.
— Боже мили, антракс! — възкликна Брин, рязко се завъртя и погледна през стъклото към момичето.
Катрини се присъедини към него и двамата видяха как се отприщват адските порти.
Две медицински сестри, нито една от които с изолационна или дори само с обикновена хирургическа маска, се опитваха да задържат Джоди неподвижна, но изведнъж отскочиха назад, сякаш тя бе избухнала в пламъци. Тя закрещя като обезумяла, отметна глава и изви гръб. Непрекъснатият й вой ставаше все по-висок, от очите, ушите и носа й бликнаха тънки струи кървава течност. Викът й секна и момичето се задъха. Накрая сърцето й започна да отказва. Докато персоналът на интензивното отделение припряно навличаше престилките и маските си, Джоди потръпна и умря.
Именно последният й вик извади Джоуи Сейнт Джон от дванайсет часа полубезсъзнание. Леглото му се намираше точно в отсрещния край на отделението и той неспокойно спеше от сутринта. После започна хаосът.
Момчето рязко седна, огледа се ужасено и започна да дърпа превръзката на рамото си. Лепенката се откъсна и Джоуи плъзна пръсти към раната над гръдната си кост, като се мъчеше да си поеме дъх. После внезапно мъчително се закашля и се хвана с две ръце за леглото. Успя да вдиша и веднага се задави.
Вцепенени от безпомощността си, Брин и Катрини видяха как Джоуи бавно подбелва очи. Дясната му ръчичка за последен път се насочи към раната. Ноктите му закачиха шевовете и конците се откъснаха от меката кожа на шията му.
Докато детето се мъчеше да изкрещи, кафеникавата септична течност, събрала се в гърдите му, бликна от отворилата се рана и оплиска плочките на тавана на повече от два метра над главата на детето. Струята продължи да шурти дори когато Джоуи се отпусна по гръб. Отвратителната течност покри целия таван и стената, после се стече на пода под леглото на момчето. И там спря. Заедно със сърцето на Джоуи Сейнт Джон.
Двамата стояха до леглото. Катрини се прекръсти.
— Бедните невинни деца — промълви Брин. — Бог да даде покой на душите им. — Замълчаха. Знаеха, че най-лошото предстои — трябваше да съобщят на родителите.
На излизане от интензивното отделение сестра с тяло на бейзболист се втурна през вратата в отсрещния край на коридора и властно им заповяда: