— Хей, вие двамата, не напускайте района! — И хукна сред други сестри, санитари, една доброволка с количка, натоварена с комикси и списания, няколко уморени родители с деца и двама ужасени студенти и извика:
— Внимание!
И се изпъна като войник.
— За онези от вас, които не ме познават, аз съм Дебора Гейнър, старша сестра от контрол на инфекциите. Всички вие трябва да останете тук! — После бръкна в контейнер с предпазни маски и нареди: — Добре, сега… сложете си тези неща — всички!
— Агент Гейнър на поредната мисия — измърмори Катрини. — Дебора Гейнър, адската сестра — спокойно може да идва от „Досиетата Х“.
Брин ни най-малко не бе изненадан от поведението й. При такива обстоятелства винаги и навсякъде се появяваше някой с диктаторска власт над целия болничен персонал. Изобщо не беше смешно, че Гейнър напълно се вписваше в този модел, както маршируваше по коридора и крещеше заповеди.
— Всички от интензивното и в този коридор да останат на място! Вкарайте онези три хлапета в изолатора. Действайте!
Забеляза, че Брин и Катрини се колебаят, и излая:
— Вие двамата влезте тук и си съблечете тези дрехи! — Те не възразиха.
Брин застана под душа и сапуниса тялото си. Както му бе наредено, остави дрехите си в червените чували за биологично опасни материали. По-късно щяха да ги изгорят. Потопи часовника си в дезинфекционен разтвор. Позволиха му да задържи част от съдържанието на портфейла си — кредитни карти, шофьорска книжка и карта за самоличност, неща, които можеха да се дезинфектират. Казаха му колкото е възможно по-скоро да се подстриже късо, тъй като антраксът се привличал от косата.
„Във всеки човек сигурно има гени от Самсон“ — каза си той, натъжен, че ще загуби дългата до раменете му опашка.
— Винс, моля те, помогни ми с това. — Джак за последен път докосна опашката си. — Сега пак ще трябва да си я пускам. — Без да каже нищо, педиатърът я отряза с хирургически ножици и я хвърли в кошчето за боклук.
Брин можеше да чуе персонала на изолатора, който продължаваше да тича по коридорите навън. Аушвиц, помисли си той. После се появиха други образи, дълбоко скрити в паметта му, образи и думи, които не искаше да си спомня, травмата, която беше потискал през целия си живот и която не можеше да изкорени. „Стегни се, Брин, стегни се. Сега няма време за такива неща“ — упрекна се Джак, докато се опитваше да се овладее. Ясно съзнаваше какво го очаква.
След като се изкъпа и донякъде възвърна самообладанието си, той взе хирургическите ножици от Катрини и острига останалата част от косата си. Накрая се погледна в огледалото, за да я изравни над челото си. Когато свърши, имаше прилична войнишка подстрижка, която нямаше да привлича излишно внимание.
Знаеше, че скоро ще се проведе спешно заседание, което щеше да събере най-добрите епидемиолози и специалисти от Центровете за контрол на заболеваемостта, опитни професионалисти, мнозина изживели живота си в невероятно тясното пространство между цивилизацията и катастрофата.
Онези, които упражняваха странния си занаят в Третия свят, винаги приемаха всичко, свързано с работата, с абсолютна сериозност. Това бяха истинските практикуващи лекари. Това бяха мъжете и жените, които бяха откривали почернели трупове, нахвърляни на камари като строителни отпадъци, които бяха виждали насекоми, толкова плътно покрили човешки останки, че приличаха на дебело одеяло от подути мухи и личинки, шаващо, сякаш брулено от зловещ вятър.
Брин се върна под душа и остави хлорираната вода да потече направо в носа му и да опари гърлото му. После си нажабури устата и се изплю. Долепи шепи, събра още вода, всмука я с носа си, изми си очите и ушите и отпи. Искаше да убие проклетия антракс, искаше да е сигурен, че по въздуха в организма му не са попаднали спори. Издуха си носа с пръсти и ги изми, почисти си ноктите и ги изтърка с четка.
Дали Катрини бе също толкова педантичен? Кой знае защо, се съмняваше, но се молеше на Господ да е надценил наивитета на педиатъра. Поне и двамата щяха да получат антибиотици, при това много, веднага щом се изсушаха. Когато излезе от душа, Джак откри голия Катрини едновременно да се бърше и да разговаря по телефона. Брин взе два чифта хирургически дрехи и даде знак на Винс, че трябва да поговорят.
Катрини покри слушалката с длан и каза:
— Обаждам се на Елинор Сейнт Джон. Телефонът звъни… още никой не отговаря.
Джак видя тъгата в очите му. В този момент педиатърът вдигна ръка — отговориха му.