Увил се с хавлия и наметнал друга на раменете си, Катрини се съсредоточи върху разговора. Лампичките на всички линии премигваха.
Брин осъзна, че чува не само виещите в болницата сирени, но и тътен на кацащ на покрива хеликоптер, и поклати глава. Денят щеше да се превърне в истински ад.
Отчаяна сестра се опитваше и не успяваше да привлече вниманието на Катрини. Той остави слушалката, без да я забелязва.
— Елинор ли беше, Винсънт? — загрижено попита Джак.
— Не и слава богу за тази милост. Беше прислужницата. Каза, че Джоузеф и Елинор били в басейна. Перспективата да им съобщя по телефона ме ужасяваше. Ще отида и ще им го кажа лично, Джак. Веднага щом ни освободят.
— Ще ми позволиш ли да дойда с теб? — попита Брин и Катрини незабавно кимна облекчено.
Сестрата най-после привлече вниманието му и му посочи телефона в ръката му. Той отново вдигна. Този път затвори усмихнат.
— Жена ми Кати си има зет гигант. Обеща да ти донесе някакви дрехи. Обичаш ли костюми от изкуствена коприна?
— Естествено. И, Вини, разбрах, че ще има и нещо специално за теб, нали?
— Разбира се. Реших, че може би смокингът ще е най-подходящ… — Брин свали хавлията от раменете си и педиатърът потръпна. — Мили боже, Джак, къде си получил това нещо? — Гледаше белега, който започваше от лявото му рамо и стигаше до вътрешната страна на лакътя му.
От двете страни на тънката червена линия имаше следи от десетки шевове.
— Трябвал ти е по-добър хирург, Джак — кисело отбеляза лекарят. — Как стана?
Безброй пъти му бяха задавали този въпрос. Брин дори не си и помисляше да каже истината. Тя винаги събуждаше у него онези ужасни спомени, които се бе мъчил да сподави под душа. Истината му беше отнела прекалено много и бе прекалено опасна за човека, в който се беше превърнал. Като млад от време на време я разказваше, но по-късно престана.
— С делтапланер, Винс, в Швейцария. Забих се в едно дърво. — Кой знае защо, идеята за лудия учен, който планира над Алпите и се блъска в бор, изглежда, задоволяваше хората. Във всеки случай сега задоволи Катрини.
— Некадърна работа, Джак — заключи той.
— Не, Винсънт — отвърна Брин и докосна старата рана, — прекрасна.
През прозореца се виждаше утринното слънце, което караше Тихия океан да блести в далечината. Джак използва това, за да смени темата.
— Тук е такъв ужас, а там е такава красота. Кога ще ни освободят?
— Скоро. Ще ни натъпчат с достатъчно антибиотици, за да получим тридневна диария. — Брин разбираше, че Катрини има предвид бактериалната интоксикация, странен страничен ефект от прекалените количества антибиотици, например цеклор, който щяха да започнат да пият във вид на двеста и петдесет милиграмови капсули. Много. Това бе най-добрата им защита срещу излагането на бацилите на антракса, разпръснати във въздуха в последните мигове от живота на Джоуи и момичето.
Двамата облякоха хирургическите костюми и отидоха в стаята на сестрите, където Вини попълни кратък формуляр с въпроси. Гейнър, адската сестра, им даде лекарствата — достатъчно хапчета за петима души. Катрини ги изсипа в джоба си и следван от Джак, се отправи към кабинета си, където жена му щеше да им донесе дрехи.
Педиатърът го покани да вечеря и пренощува у тях и Брин с благодарност прие. Не искаше да остане в „Дел Коронадо“, а и с Вини се чувстваше странно спокойно, тъй като бяха споделили ужаса заедно. Антракс. И на двамата може би им предстоеше жестока смърт, навярно след дни. Битката в тях вече се водеше и победителят още не беше определен.
Той си представи как в него се носят микроорганизми, защото въпреки всичко почти със сигурност бе вдишал. Близостта на края му го вледеняваше и той се чудеше как ли се чувства добрият католик Катрини.
Джак щеше да се зарадва, ако научеше, че Вини също се успокоява от присъствието му, което му помагаше да се справя със страха. Така или иначе, педиатърът чувстваше, че двамата с Брин са положили началото на искрено приятелство, изградено на основата на взаимното уважение. Скоро щяха да се появят медиите и Винс беше сигурен, че вирусологът ще има нужда от почивка и домашна храна. Може би агнешки ребърца и бутилка хубаво вино. Може би дори онова „Romanee-Conti“ реколта седемдесет и осма, което пазеше от толкова години. Да, щеше да е най-добре да го изпият тази вечер — в случай че на следващия ден настъпеше краят на годините им.
Четвъртък, 18 юни