— Всички сме озадачени от начина, по който се е заразил Джоуи — продължи Джак. — В Америка тази болест не съществува вече половин век.
Той обясни, че преди от антракс се разболявали ловци, докато одирали убитите елени. Бактериите попадали по пръстите им и причинявали черни язви, които се разпространявали по кожата — понякога и в очите. Брин си помисли за момичето и реши да не се задълбочава повече.
— И в десетте случая на антракс в Щатите през последните петдесет години заразата е идвала отвън — от чуждестранни животински продукти като козя кожа и афганистанска вълна. През двайсетте години мъж, който правел топки за билярд от слонова кост, се заразил от африкански бивни. — Той се огледа. — Господин Сейнт Джон, някой от семейството ви наскоро да е получавал подарък?
— Какво искате да кажете?
— Например фигурка от слонова кост, плетени пана, екзотични отвъдокеански предмети? Разбирате ли, бактериите на антракса могат да живеят години наред в коса, козина или в малки цепнатини по бивните. Обикновено живеят в пръстта и животните се заразяват от тревата. Човек също може да се зарази от пръстта, но в повечето случаи това става при контакт с животни.
— Не, не сме получавали подаръци. — Сейнт Джон замълча за миг. — Слонове. Казахте слонове, нали? Възможно ли е Джоуи да се е заразил от слоновете в зоопарка?
— Просто нямам представа, господин Сейнт Джон — призна Брин. — По обед ще проведем спешно заседание. Ще пристигнат представители на щатските и федералните власти. После би трябвало да разполагаме с повече информация.
— Двамата с Елинор трябва да присъстваме на заседанието.
Джак се намръщи.
— Според мен е по-добре да не го правите. Разбирам чувствата ви, но останете тук с жена си. Тя се нуждае от вас. Ако научим нещо, повярвайте ми, вие с госпожа Сейнт Джон ще сте първите, на които ще съобщим.
Но знаеше, че не е така. Не и ако проблемът наистина се окажеше мащабен. Не и ако Джоуи бе само първата жертва…
Докато шофираше по обратния път, Катрини каза:
— Знаеш ли какво искаше да ми покаже Елинор? — Той бръкна в джоба на смачкания си ленен костюм. — Това! — И му подаде предмет, запечатан в найлоново пликче, който проблесна на светлината. Брин го взе, погледна го и каза само:
— По дяволите!
— Ето ги. — Винс посочи сателитните антени по покривите на репортерските бусове пред болницата. — Изглежда, от Си Ен Ен вече са научили. Ти върви на заседанието, Джак. Искам да се отбия за секунда в кабинета си и да проверя нещо. Ще се видим в дванайсет в голямата заседателна зала на борда на директорите. Местата са почти трийсет, но се обзалагам, че ще се пръска по шевовете. — Той потупа джоба, в който бе прибрал взетия от Елинор Сейнт Джон предмет. — Обзалагам се също, че всички ще се попикаят в гащите, когато им покажа нашата малка лъскава бомба!
4.
Четвъртък, 18 юни
Заседателната зала на борда на директорите на „Сейнт Рош“
12:00 ч.
Да си пробият път през репортерските барикади пред болницата бе все едно да минат през головата линия на бейзболно игрище, но Брин и Катрини някак успяха да го постигнат невредими и без да кажат нещо, което после можеше да се цитира. Сега стояха срещу десетки мрачни хора, събрали се около заседателната маса в залата на борда на директорите.
Един нисколетящ хеликоптер се насочи към зоопарка и някой погледна през прозореца и отбеляза:
— Моля се онези копелета от Си Ен Ен да не минат над зоологическата градина. Животните ще изпаднат в паника. А и кой знае какво ще надигнат и отвеят над южна Калифорния перките!
Към ядосания хор се присъедини друг глас:
— Мамка му! Ако вече е в пръстта, епидемията не ни мърда! Скапани идиоти. Някой не може ли да накара губернатора да нареди хеликоптерите да не се приближават до зоопарка?
— Вече е направено — увери го спокоен глас. — Повече никакви полети. Този беше последният. — Говореше слаб мъж в летен костюм. Повечето от местните бяха облечени спортно, отчасти заради бързината, с която бяха повикани от кмета.
Мъжът с костюма, прошепна на Брин Катрини, бе Дон Лезан, шеф на калифорнийския здравен отдел. Тъй като председателстваше заседанието, Лезан застана до голямата маса и почука с чашата си от кафе за тишина.