— Да започваме. Всички… Моля ви! — Повечето от присъстващите седнаха на празните столове около правоъгълната маса. Катрини се настани до Лезан, но Брин, който отпиваше кафе от стиропорена чаша, предпочете да се облегне на стената.
— Много ви благодаря, че дойдохте толкова бързо — започна Лезан, когато най-после настъпи тишина. — Всички сме заети, а някои дори са прекратили отпуската си, затова ще се опитам да говоря кратко. Надявам се, че и другите ще ме последват. Добре, да започваме. За онези, които не ме познават, аз съм Доналд Лезан, шеф на щатското здравеопазване в Сакраменто, и губернаторът и кметът ме помолиха да ръководя това заседание. А сега, няколко основни правила.
Той посочи една стройна жена, която седеше малко встрани.
— Това е госпожа Фишър и тя ще е единственият човек, повтарям, единственият човек, който ще разговаря с репортерите. Абсолютно никой от вас няма да дава интервюта. Ясно ли е?
Последваха изпъшквания, но само от неколцина души, тъй като повечето в залата имаха опит с тези неща и знаеха, че при извънредни ситуации ограничаването на информацията е обичайна процедура.
— Второ — продължи Лезан, — кметът съжалява за скромните стаи, в които настанихме пристигналите от други градове. Искахме да сте заедно, за да можете да сравнявате наблюденията си в края на деня…
— Но чак пък в мотел „Сикс“! — извика една млада жена. — Да не би градският затвор да е пълен?
Лезан се подсмихна наред с останалите, но само за миг.
— Решихме, че мотелът е подходящ, защото винаги оставят лампите включени. Не забравяйте, работата ще е денонощна, докато не овладеем положението. Това е антракс, приятели, а не почивка на плажа… Хайде да се съберем край масата и всеки да съобщи името, длъжността и серийния си номер. Госпожа Фишър също ще пусне по масата бележник, за да напишете името, институцията, номерата на служебните си телефони, факсове и пейджъри. Пристигащите от други градове ще запишат и номера на стаята си. Добре, да започваме.
Фишър се изправи и остави на масата един жълт бележник. Лезан кимна на мъжа от лявата си страна, който се огледа и се прокашля.
— Гордън Луболд — каза той. — Епидемиологична разузнавателна служба, ЦКЗ, Атланта. — После кимна на следващия отляво.
— Джак Хейзър, научен директор на отдела за особени патогени, ЦКЗ, Атланта и Форт Колинс.
След Хейзър се изредиха Дони Хъбър от службата за растенията и животните на Министерство на земеделието на САЩ, Роквил, Мериленд и Лио Инглиш, главен ветеринар в зоопарка на Сан Диего.
— Скот Хъбърд, Вашингтон — тихо каза следващият с провлачен южняшки глас, който контрастираше на властното му излъчване, привлякло всички погледи още преди да се представи. — Специален агент от ФБР.
Хъбърд бе строен четирийсетинагодишен мъж с остри черти и ясни зелени очи, които се плъзнаха по всички около масата и като че ли си отбелязваха, щом някой сведеше поглед. Преди да продължи той си погледна часовника, с което показваше, че бърза, но ще изчака, докато присъстващите запазят тишина.
— Вижте — рече агентът, — трябва да подчертая, че искаме да запазим всички подробности в тайна от медиите, и съм убеден, че разбирате необходимостта за това… Имам и друга молба към всички, които са били в пряк контакт с двамата пациенти и техните лекари.
Чул тези думи, Катрини изненадано повдигна вежди и колебливо се завъртя на стола си, за да срещне очите на Брин, който в отговор леко сви рамене, за да покаже, че няма представа какво ще последва. Не се и наложи да чакат дълго, тъй като Хъбърд продължи:
— Ще сме ви много благодарни, ако онези от вас, които са били в какъвто и да било контакт с жертвите, след заседанието могат да отделят на Бюрото няколко минути от ценното си време. ФБР смята този инцидент за изключително опасен и очакваме да ни оказвате съдействие.
Хъбърд седна на мястото си сред хор от едва прикрито мърморене, бавно прокара ръка по късо подстриганата си пепеляворуса коса и предизвика присъстващите да срещнат погледа му, но не откри доброволци. Всички бяха очаквали неочакваното, но чак пък ФБР? Защо? Какво можеше да означава това?
Агентът нетърпеливо кимна на съседа си отляво, който толкова се смути, че едва успя да си каже името:
— Джери Бордън, окръжен отдел по здравеопазване, Сан Диего.
Продължиха около масата с Мариан Конъли, представителка на пресцентъра на кметството, Майк Шулц от окръжната прокуратура на Лос Анджелис, отдел ветеринарни карантини, Джими Едуардс, епидемиологичен сектор на калифорнийския здравен отдел, Сакраменто, и един съвсем млад мъж, който се представи като: