Выбрать главу

— Чарлз Смитърс, студент по медицина втори курс в медицинския факултет в Станфорд на свободно избираем стаж, назначен на работа в щатския здравен отдел… Хммм… Не съм сигурен, че би трябвало да съм тук. Казаха ми да дойда, затова…

— Добре, Смитърс — прекъсна го Лезан, — можете да останете.

В зала, пълна с опитни професионалисти, младият студент очевидно се чувстваше неспокоен. Неколцина кимнаха и му намигнаха, сякаш за да му кажат: „Добре дошъл в цирка“.

После се изправи благ красив мъж, сякаш излязъл от моден салон.

— Арман дьо Айл, временен президент на зоопарка в Сан Диего — скромно заяви световноизвестният милиардер филантроп, въпреки факта, че всички присъстващи го познаваха.

След това дойде ред на Винс Катрини. Всички дискретно, но внимателно го наблюдаваха. Преди да започне, той ги остави да го погледат.

— Доктор Винсънт Катрини. Аз бях педиатърът на момчето. — И незабавно седна на стола си, докато съседите му отляво съобщаваха имената и длъжностите си.

Брин успя да се представи почти незабележимо.

— Добре — обърна се към залата Лезан, — вече се познаваме. А сега, за да спестим време, ще ви кажа какво сме научили досега. Разбира се, ако някой има нова информация, с радост ще го изслушаме.

Той погледна изписания си бележник.

— Пациентът на доктор Катрини, момчето на Сейнт Джон, е починало в шест часа и единайсет минути сутринта тук в „Сейнт Рош“ едновременно с момичето. Рано сутринта нашите лаборатории потвърдиха, че и двата случая са на антракс. Според нас единствената връзка между починалите е, че в един и същ ден са били в зоопарка. Следователно общият знаменател тук трябва да е зоопаркът и най-вероятният източник е някое от животните там.

Арман дьо Айл вдигна ръка.

— Дон, проверихме всички животни, включително наскоро умрелите и случаите на заболяване при служителите. Единственото, което може да се окаже важно, е смъртта на едно животно. Ще дам думата на доктор Инглиш, за да ви информира по този въпрос. Той също ще ви обясни за животните, които в последно време сме внесли от чужбина.

Главният ветеринар на зоопарка се изправи.

— Както навярно знаете, антраксът не се среща в Съединените щати, затова проверихме данните за карантините на всички наши животни. Когато се внасят от чужбина със самолет, те трябва да минават през „Кенеди“ или през летищата в Лос Анджелис и Сан Франциско. Големите екземпляри и всички африкански животни минават само през „Кенеди“. Преживните и конете се поставят под карантина в Нюбърг, Ню Йорк — преживните за трийсет дни, конете за шейсет заради африканската конска болест — след което се докарват при нас. Всички слонове се обезпаразитяват на „Кенеди“, после се пращат тук.

— Ами азиатските? — попита някой.

— В Сиатъл или Лос Анджелис — отвърна Инглиш. — Не сме имали много проблеми, освен случая на ебола в Рестън преди няколко години. Онези маймуни идваха от Филипините.

— Откривали ли сте заразени с антракс животни в зоопарка си? — попита Хейзър от ЦКЗ.

— Да — сред хор от ахвания призна ветеринарят. — Неотдавна едно животно е починало от антракс.

— Лешояд ли? — попита един биолог, който знаеше, че макар да не се заразяват от болестта, птиците могат да я разпространяват с изпражненията си, ако са яли заразена мърша.

— Не, но ми се иска да беше. Много по-ужасно е — женски заек от залата с малките животни. Роден и отгледан там. Не е бил в контакт с други животни, освен с друга женска, която открихме и която изглежда здрава. За всеки случай обаче я изолирахме и й даваме антибиотици.

Инглиш обясни, че докато лешоядът би бил „нормална“ причина за катастрофата, дивите зайци никога не са естествени преносители на антракс.

— Зайците, дами и господа, могат да бъдат заразени с антракс единствено в лаборатория и някой трябва да го направи. Известни са ми такива случаи — по време на проучванията ми по взрива в Свердловск през седемдесет и девета. Стотици животни и дори хора умряха от антракс след експлозия в лаборатория за разработване на бактериологични оръжия. Това доведе до смъртта на четирийсет и двама души, всички вдишали бактериите.

— И какво е предположението ви? — попита Лезан. — Биологична война ли?