— Не зная — призна Инглиш. — Заекът е роден в зоопарка и никога не е боледувал. Но епидемията на антракс не се дължи непременно на терористичен акт. През осемдесет и девета в Уелс умряха близо четири хиляди и петстотин свине, които бяха изгорени. Фермите, сградите и пътищата трябваше да бъдат дезинфектирани с формалин. Не горим от желание да направим същото в парка Балбоа, но може да ни се наложи.
— Какъв е рискът за хората? — попита някой.
— Ако искате данни за хора — отвърна ветеринарят, — вижте какво се случи през осемдесетте години в Зимбабве. От антракс умряха близо десет хиляди души, много от които деца. В Щатите тази болест е рядка — през последните десет години не е имало нито един случай — но се среща в развиващите се страни.
В залата имаше специалисти, които знаеха, че Инглиш малко преувеличава. През 1974 година в Калифорния от антракс бе починала токачка, заразена със спори от пакистанска прежда. Спори бяха откривани също в кожи от Средния изток и Хаити. От статистическа гледна точка ветеринарят имаше право, но в момента цифрите не означаваха нищо.
— Моля ви, господа — скочи от стола си Катрини. — Случаят няма нищо общо с Африка. Става дума за две калифорнийски деца и за почти всички в тази зала!
Той погледна към Брин, получи окуражително кимване и продължи:
— Както знаете, двамата пациенти починаха едновременно. И двамата в интензивното отделение, с разлика от няколко минути… Присъствах на първия случай. Момчето получи възможно най-добрите грижи. Никой, повтарям, никой не се сети за антракс. Имахме трима консултанти, един от нашата болница и двама външни, най-добрите специалисти. На никого не му хрумна за такова нещо. И защо? Защото в Съединените щати никой не умира от антракс. — Той иронично се усмихна.
— Отначало — продължи педиатърът — решихме, че двете деца са се заразили от животно в зоопарка. Но сгрешихме.
— И какво точно ви прави толкова сигурен, доктор Катрини? — излая Лезан.
— Ето това — заяви Катрини и извади от джоба на сакото си найлоновото пликче, което бе показал на Джак в автомобила си. — Този малък жълт пластмасов воден пистолет. Именно той ги е убил!
Разкритието на Катрини предизвика в залата истински хаос. Той успя да усмири присъстващите достатъчно, за да продължи:
— Доктор Алварес е приел момичето — Джоди Дейвис — и е успял да поговори с него и родителите му преди да умре. Пациентката смятала, че е инфектирала очите си със спирала. По-късно, когато вече изпадала в делириум, си спомнила, че в зоопарка някакво хлапе я напръскало в очите с воден пистолет… Вече съм убеден, че е бил Джоуи.
— Защо? — попита Лезан.
— Защото — поясни Катрини, — когато отидохме да съобщим на семейство Сейнт Джон скръбната вест, Елинор спомена, че искала да ми покаже нещо необичайно. Сутринта, когато сменяла бельото, икономката им открила това под дюшека на момчето. Разбирате ли, въпросът е, че на Джоуи никога не са му позволявали да има играчки оръжия.
— Почакайте малко… — Лезан усещаше, че положението става неовладяемо, и се опита да върне заседанието в предишните му релси, но Катрини вече не можеше да бъде спрян. Той повдигна пликчето така, че всички да могат да го видят.
— Погледнете дръжката. — Той посочи пистолета, после се обърна към специален агент Хъбърд. — Ръкохватката е увита с лепенка, на която са написани няколко цифри и буквите „ПМН“. Нямам представа какво означават, но цифрите са друг въпрос.
Педиатърът посочи облепената дръжка.
— Всички ние имаме кодове, съкращения и така нататък. Налага се да кодирам всичките си проклети диагнози и процедури, за да получавам хонорарите си от службата по обществено здравеопазване. И този код ми изглежда познат… Нула-две-две, точка девет. Някой използва ли Международния код за класификация на болестите?
Специалистите изглеждаха озадачени. Разбира се, те понякога използваха кода, но далеч не толкова често, колкото десетките хиляди лекари, принудени да го правят заради бюрократите, които постоянно се стремяха да обезличават пациентите. Приковал цялото внимание на присъстващите, Катрини повтори цифрите:
— Нула-две-две, точка девет. Още ли не се сещате? Ужасно се радвам, че тук има агент от ФБР… защото тези цифри са от кода. Проверих и нула-две-две, точка девет е… кодът за антракс!
Педиатърът замълча за миг, после плъзна пликчето с пистолета по масата към Хъбърд.
— Не се страхувайте да го докоснете. Доктор Брин ме увери, че антраксът е вътре в играчката и навярно вече е изсъхнал. Риск съществува само ако някой реши да я счупи.