— Какво точно се опитвате да ни кажете, доктор Катрини? — строго попита агентът.
— Опитвам се да ви кажа, агент Хъбърд — отвърна лекарят, — че заразяването на Джоуи и Джоди не е било случайно. Някое извратено човешко същество е сложило антракс в този воден пистолет с явното намерение да разпространява смърт и кодът на дръжката показва, че е искало целият свят да го научи!
Четвъртък, 18 юни
Хотел „Дел Коронадо“
Сан Диего, Калифорния
Мъжът, когото Вини Катрини беше объркал с Джак Брин и когото после незабавно бе забравил, седеше на двойното легло в хотелската стая, палеше цигара от цигара и нетърпеливо очакваше румсървиса. След успешно завършена мисия винаги изпитваше ненаситен глад, понякога дни наред, и сега си беше поръчал истинско пиршество. Той чешеше дланите си, после се насили да почете, за да изпита търпението си. Накрая се отказа, отвори лаптопа си и с няколко удара на клавишите влезе в системата УАНДЪР на Центровете за контрол на заболеваемостта. Избра от внушителната си колекция петцифрена потребителска идентификация и съответна парола.
Удивляваше го фактът, че повечето хора не съзнават колко лесно могат да се открият паролите им: имена на съпруги и деца, инициали, рождени дати, пощенски кодове. Сега беше влязъл в пълната директория на Епидемиологичната разузнавателна служба — що се отнасяше до компютрите на Центровете, щом паролата съответстваше, нямаше никакъв проблем. Мъжът повика от главното меню файловете с имейл, после вкара команда за търсене на пет ключови думи — „ciguatera“, „hyllae“, „ерготизъм“, „Apis“ и „антракс“. Нищо. Ядосан, той излезе от УАНДЪР и влезе в друга медицинска база данни, МЕД-НЕТ, направи същата проверка, после се прехвърли в ПроМЕД и прочете последните сведения. Еврика!
Мъжът разбра, че краткият инцидент във фоайето, когато дребният непознат го бе взел за Джак Брин, е бил добро предзнаменование. Защото сега в ПроМЕД за пръв път се появяваха съобщения за неговите пчели — Апис — за неговите творения. Ето, сега целият свят можеше да прочете за рояка, конете и децата в зоопарка! Бог наистина беше добър — въпреки че бе поставил на изпитание търпението на Йов. Бог изпълняваше Своите обещания. Тук, в Калифорния. Дори бе удовлетворил най-съкровеното му желание — да е на самото място, когато всичките му сложни планове започнат да берат ужасните си плодове.
Рано или късно някой умник като неговото старо приятелче от Хаити Джак Брин щеше да събере две и две и по петите му незабавно щяха да пратят потеря, навярно ръководена от някой бюрократ от ФБР. Бюрото действаше по един и същ стандартен начин и той не се страхуваше от него. Но хората, към които ФБР се обърнеше, интелигентните независими учени като Брин, не ЦКЗ или федералните власти, щяха да му създадат проблеми. Джак вече се бе появил на сцената. Е, просто трябваше да го надхитри — и да му стъжни живота.
Съмняваше се, че някой някога ще разкрие Великия план.
Той се зачуди дали обозначаването на кода на дръжката на водния пистолет не е било прекалено очевидно. В края на краищата, вече им беше дал много податки. Може би този път щеше да се появи някой, от когото да се пази. Трябваше да е нащрек и да разсъждава като ловец. Започна да съставя списък.
Докато изпълняваше смъртоносната си мисия, през последните месеци се бе преструвал, че е в творческа отпуска в Шотландия. Сега реши, че вече е време отново да се появи в научния свят, да се „скрие“ пред погледите на всички, не като Божи отмъстител, а като виден токсиколог, към когото са се отнесли ужасно несправедливо. На когото не бяха дали възможност не само завинаги да промени лицето на науката, но и когото не бяха признали за най-талантлив токсиколог, на света — доктор Тиодор Греъм Камерон.
Когато румсървисът пристигна, Камерон даде на келнера щедър бакшиш — както подобаваше на обилната вечеря: най-доброто шампанско, стриди, хайвер, салата със сурово яйце и аншоа, почти съвсем сурова пържола, плато сирена и шоколадова мелба. О, тръпката на убиването — и тръпката от преследването!
5.
Четвъртък, 18 юни
Сан Диего, Калифорния
Брин успя да се измъкне от повечето заседания в „Сейнт Рош“ след като увери сестрата от епидемиологията, че взима антибиотици. На картичката, която му даде тя, пишеше да съобщи, ако получи симптоми като треска или главоболие. „Веднъж седмично ще ви търси специалист. Това е рутинна предпазна мярка при излагане на въздушни патогени като туберкулоза, морбили, чума…“ Джак забеляза, че изобщо не се споменава за антракс.