Във всеки случай нямаше какво да прибави към онова, което вече беше известно. Бе останал в Сан Диего толкова време, колкото изискваше случаят с Джоуи Сейнт Джон, и не беше успял да помогне много.
Докато чакаше дълго отлаганата среща с хората от ФБР, Брин вкара телефонната си карта в процепа и набра домашния номер на Тъкър. Ветеринарят отговори още на първото иззвъняване.
— Доктор Тъкър, тук е Джак Брин. Забавиха ме. В най-добрия случай довечера ще успея да хвана късен самолет за Индианаполис. Мога да взема кола под наем…
— Не, не. Ужасно се радвам, че ще можете да дойдете, Джак. Някой ще ви посрещне и сутринта ще ви докара в Чърчил Даунс. Ще ви запазя стая в мотел „Суис Шале“. За наша сметка, разбира се. Не е най-прекрасното място в града, но е близо до летището.
— Много благодаря, доктор Тъкър.
— Не, доктор Брин, ние ви благодарим. Шофьорът ще дойде да ви вземе в седем.
Джак затвори, после виновно набра домашния си номер и остави на Миа съобщение, че се налага да замине за Индианаполис. Погледна си часовника и нетърпеливо поклати глава. Надяваше се агентите от ФБР скоро да го повикат. Но трябваше да чака още.
Когато накрая започнаха, методичните въпроси на агент Хъбърд — всъщност почти разпит — продължиха толкова много време, че Брин пропусна полета си и бе принуден повторно да позвъни на Тъкър. Хъбърд и четиримата други агенти, които разговаряха с всички свързани с инцидента, особено настойчиво го разпитваха за пътуванията му по света.
— Изглежда, не разбирате, агент Хъбърд — ядосано се опита да го убеди Джак. — Аз решавам сложни проблеми. Работата ми изисква да пътувам там, където се нуждаят от мен. В Англия заради болестта луда крава. В Япония, ако става дума за биотероризъм. Или в Сан Диего, когато ме повикат. Дори в Чърчил Даунс, закъдето заминавам сега — по молба на един от най-известните ветеринари в света.
— Въпреки това, доктор Брин — възрази агентът, — където и да сте, винаги има някаква беда.
— Не зная как да ви обясня очевидното, господин Хъбърд. — Джак чувстваше, че още малко и ще го удари. — Повтарям ви, че не се мотая насам-натам от каприз. Викат ме за консултации.
— Бихме искали малко по-подробно да ни разкажете точно с какво сте се занимавали в Световната здравна организация, когато сте работили по бактериологичното оръжие.
— Но нали изчерпахме всичко…
— Само още няколко въпроса, доктор Брин — мрачно се усмихна Хъбърд. — И после ще сте свободен човек!
— Свободен ли? Да не ме обвинявате в нещо? Сериозно ли говорите, агент Хъбърд? Трябва ли ми адвокат?
— Не, разбира се, нищо подобно. Това е просто рутинен разговор.
Но „рутинният разговор“ продължи още час преди агентите от ФБР да разберат, че Брин не може да им каже нищо повече. Джак с благодарност прие поканата на Катрини да пренощува у него.
Когато пристигнаха, цялото семейство вече спеше. Предвидил, че Брин няма да успее толкова бързо да напусне Калифорния, педиатърът му поднесе бутилка великолепно червено вино, придружено от горгонзола, бисквити, плодове и две кубински пури.
После, понеже бе изтощен, отиде да си легне.
Джак отнесе подноса в градината, седна сам край басейна и се отпусна, вдишвайки с наслада аромата на калифорнийската нощ. Деликатесите на Вини наистина бяха чудесни, но не можеха да успокоят мислите му.
Що за болен ум би могъл да измисли нещо толкова ужасно като стореното с онези деца? И ако беше толкова болен, как изобщо бе успял да се сдобие с антракс?
В САЩ тази болест почти не съществуваше, което означаваше, че първоначалният източник трябва да е Африка или още по-вероятно Средният изток. И все пак можеше да мине много време, без да се появи случай на антракс при човек. Най-голям шанс имаше да се открие у животни, но само извън страната.
Когато Световната здравна организация го беше помолила да прегледа докладите за японските терористи, обгазили метрото със зарин, Джак откри в Интерпол сведения за тяхната „Свещена експедиция“. През 1992 година шестима от фанатиците бяха заминали за Заир, за да търсят вируса на ебола. Проверили в пет болници и след като не попаднали на случаи с хора, се прибрали в родината си с празни ръце. Разузнавателните служби тайно бяха записали водача на култа да разказва на последователите си своите планове да разпространи вируса над десет американски града — просто за да види какво ще се случи. Освежителна доза ебола. Брин поклати глава.