И изведнъж я видя. Учтива, дискретна бележка от пакистански лекар за необикновения случай с болното момче в Сан Диего. Преди да определят, че е антракс, Брин беше пратил обобщение на резултатите от лабораторните изследвания и клиничната картина на Джоуи. Пакистанецът пишеше:
За ПроМЕД:
Колкото и странно да ви изглежда във вашата прекрасна страна, препоръчвам ви да проверите вероятността от антракс.
С уважение,
доктор Сирхан Хан,
болница „Ага Хан“, Карачи, Пакистан
Отначало Джак поклати глава, провери датата на получаване на съобщението, после изруга — бе закъсняло само с няколко часа! Ако беше влязъл в ПроМЕД по-рано и ако Джоуи и момичето бяха получили големи дози от съответните антибиотици, децата все още можеха да са живи.
Той изключи лаптопа, пъхна го под мишница и тръгна към облените от слънце поляни зад фонтана и колонадите на сградата. Разходката му действаше добре. Бе малко по-топло, отколкото в Ню Йорк, въздухът — чист и свеж. Помисли си, че ужасно се нуждае от почивка.
Погледна нагоре към главната сграда на музея и забеляза светлосиньо платно с тънки прорези, които позволяваха на вятъра да минава през него. Надписът съобщаваше за нова изложба: „Изкуството на Древен Египет“. Градината го мамеше, но той влезе в прохладния сумрак на музейните галерии.
Внезапно го връхлетя непреодолим шемет. Залата сякаш се завъртя около него. Трябваше да седне. Гърдите му се свиха. Ами ако това не беше просто deja vu, ако не бе необяснима слабост? Какво можеше да е? Прекалено много кафе, прекалено малко сън? Толкова много възможности. Антракс? Не, каза си Брин, не.
Захарен шок. Да. Не беше ял от седем часа, защото Уейд не си направи труда да спре, за да хапнат. Той разтърси глава, за да проясни мислите си. Почувства се по-добре и облекчен се насочи към ресторанта. По-късно щеше да настигне Вики.
А после, в една от залите, се озова пред разтърсваща картина — огромно платно на Търнър, изобразяващо възмездието на Яхве, „Петата чума“. Художникът представяше наказанието на Йехова, сполетяло фараона и неговите поданици за това, че са задържали в плен Богоизбрания народ. Ужасна смърт връхлиташе египтяните и техния добитък. В небето се трупаха злокобни черни облаци, на хоризонта бушуваха бури. На преден план лежаха мъртви крави и коне. Зад тях сияеше пирамида.
Образите излъчваха страдание и смърт. Брин стоеше като вцепенен. Насили се да си напомни, че това са само маслени бои върху платно, че е съвпадение. И все пак те бяха там, всички тези умиращи коне.
Уейд го откри застанал разтреперан пред картината.
— Какво ти е? Хайде, Джак! — Тя го дръпна за ръката. — Да си вървим. Взела съм нещо за ядене. — Виктория погледна платното. — Ужасно потискащо е. Какво е това?
— Божият гняв, Вики.
Докато дъвчеха сандвичите, Уейд му даде копие от заключенията на ботаниците.
— Джак, всички тези имена ми звучат като гръцки или латински. Би ли хвърлил един поглед? — попита тя.
— Ботаниците са съгласни с доктор Тъкър. Изглежда, че конете умират от нещо фармакологично, а не от инфекциозна болест. Каквато и да е причината, тя поразява конкретна част от мозъка им — бавно или бързо в зависимост от предполагаемата доза и продължителност на излагането.
Брин сви рамене.
— Основният въпрос е какъв е токсичният агент. Важно е също точно кога е започнала болестта, колко бързо се разпространява и кои коне са засегнати.
Вики кимна.
— Един от ветеринарите не е съгласен с теб. Той предполага, че конете може да са били заразени с бавнодействащ вирус, вариант на прионите. Нарече го „болестта луд кон“. Възможно ли е? — надушила сензацията, попита тя.
— Прионите са съвсем реални. Английският опит с болестта луда крава е само началото.
В огледалото Джак забеляза, че зад тях бързо приближава син бус, който сякаш се готвеше да ги задмине. Вместо това обаче автомобилът намали скоростта и продължи на известно разстояние. Отначало той си помисли, че ги следят, но после реши, че от умора започва да изпада в параноя.
— Специалистите от „Лили“ предполагат — продължи Вики, — че източникът може да е заразена храна. Щом прионите могат да проникнат в кравите чрез храната, защо същото да не се отнася и за конете?
— Напълно е възможно — съгласи се Брин. — Имай предвид, че британците все още търпят загуби и още дълго ще продължават, защото при добитъка инкубационният период за болестта луда крава е десетина години. При хората може да е по-кратък. И ако тези коне са заразени с нещо ново…