— Спомням си. Гледах го.
— И фактът, че Инък Тъкър е напълно объркан, още повече разпалва любопитството ми. Рядко му се случва.
— Значи интуицията ти подсказва, че става дума за биотероризъм с нов вирус, който все още не можем да открием, така ли?
— Нещо такова. Възможно е. Честно казано, тъкмо затова накарах Тъкър да те повика.
— Господи, надявам се, че ще съм в състояние да помогна.
— И аз. Може да приличам на коравосърдечна журналистка, но сърцето ми се къса като гледам как страдат тези красиви животни.
— Моето също. И се ужасявам от мисълта, че болестта може да се разпространи сред хората. — Джак случайно погледна към часовника над бара. — Боже мой, трябва да се качвам на самолета.
Той бързо взе сметката, но Вики я дръпна от ръката му, плати и двамата заедно се насочиха към портала. Брин пусна през детектора за метал сака си, в който носеше всички дадени му от Уейд материали, после се завъртя към нея, за да се сбогуват.
— Джак — започна тя, — ако дори само се опиташ да ми благодариш, че съм те почерпила една бира, кълна се, че пак ще те целуна.
— Извинявай, Вики, просто… — Той усети, че се изчервява.
Виктория го прегърна с две ръце и му поднесе устните си. Брин я целуна по бузата. Когато се извърна, за да мине през портала, тя тъжно се усмихна и му прати въздушна целувка.
— Джак — чу я той да го вика и погледна назад. — Джак, искам да ми позвъниш, щом стигнеш в Ню Йорк. Говоря съвсем сериозно, господинчо. Трябва да разберем какво причинява тази болест.
„Или кой я причинява“ — помисли си Брин и престорено й отдаде чест, преди да се качи на боинга, който щеше да го върне при Миа.
— Госпожа Уейд? Вики Уейд? — Бе се отдалечила само на няколко крачки, когато чу да произнасят името й. Тя се завъртя и видя мъж в сив костюм да се приближава към нея със сгънат вестник в ръка. Усмихваше се, но някак хладно. Вики кимна и нервно го погледна.
Сякаш усетил напрегнатостта й, мъжът се представи с южняшки провлечен говор като „Скот Хъбърд, ФБР“ и дискретно й показа служебната си карта.
— Госпожо Уейд, дали бихме могли да поговорим няколко минути?
Вики не знаеше за какво става дума, но това не й харесваше.
— Ужасно съм заета, господин Хъбърд — нервно отвърна тя с надеждата да се избави от него.
Той продължи да се усмихва.
— Обещавам ви, че няма да ви задържа повече от няколко минути.
Виктория, която никога не изпадаше в паника, внезапно изпита ужасяваща неувереност. Помисли си да му избяга, като се скрие в дамската тоалетна, и да позвъни в Ню Йорк по мобилния си телефон, за да обсъди следващия си ход. После се отказа.
Репортерка от Ей Ти Ви и агент от ФБР водят кратък неофициален разговор на индианаполиското летище. Защо? Това можеше да се окаже поредната голяма история.
— Добре, да идем ето там. — Тя посочи редица свободни столове.
— Тук има стая за разговори, която бихме могли да използваме…
— Вижте какво — прекъсна го Вики. — Вие знаете, че съм от Ей Ти Ви, убедена съм. Ако изпусна полета си ще загазя. Но ако разговарям с вас, без да уведомя правния отдел, със сигурност ще ме уволнят. Ако искате да си поприказваме неофициално, ще направим следното. Ще седнем тук най-много за десет минути. Аз ще запиша целия разговор. После ще се кача на самолета, ще си запазя работата и всеки ще продължи да си живее живота.
— Естествено, госпожо Уейд — кимна Хъбърд. — И двамата ще го запишем. И в никакъв случай няма да ви задържа много.
Отидоха при столовете, седнаха, извадиха касетофоните си и съобщиха датата, часа, мястото и участниците в разговора.
— Вие сте приятелка на доктор Джон Брин, нали? — започна агентът.
— Да, разбира се, знаем се отдавна. Защо питате?
— Може да сте чули, че напоследък съдебномедицинските лаборатории на Бюрото бяха подложени на масиран обстрел.
— Естествено — отвърна тя. — „Гореща линия“ широко отрази случая.
— Е, заради… хм… обвиненията в некомпетентност ние събираме независими учени — специалисти, съветници, хора като доктор Брин, висококвалифицирани консултанти, ако щете. В момента проучваме миналото на някои учени, които притежават познанията и опита, за да ни помогнат да обобщим информация за биологична война и тероризъм.
— Наистина ли? — заинтригувано попита Вики.