— Да, госпожо — потвърди Хъбърд. — Опитваме се да открием определени биологично активни вещества, за които знаем, че са били внесени в Съединените щати. Честно казано, преди се отнасяхме сравнително пасивно към такива заплахи. Като се има предвид нестабилното положение на лабораториите и фактът, че напоследък се случиха няколко инцидента…
— Кога?
— Това е секретна информация.
— Имало ли е жертви?
— Не мога да ви кажа, госпожо Уейд. Ако продължите да ми задавате такива въпроси, ще се наложи да прекратим разговора.
— Добре, ясно, господин… Хъбърд бяхте, нали? — Тя не успя да се сдържи — този тип изглеждаше адски надут, а и подозираше, че я лъже.
— Да, името ми е Хъбърд, госпожо Уейд. Мога да ви кажа следното: според нас някои институции и особено културни и политически събития, на които ще присъстват голям брой хора, ще бъдат избрани — а може вече да са избрани — за използването на тези вещества.
— И защо ми го казвате?
— Определено не правя изявление за пресата, госпожо Уейд.
— И?
— Както споменах, проверяваме миналото на хора, които са в състояние да ни помогнат. Хора като Брин всъщност, хора като самата вас. — Той отново се усмихна ледено. — Хора, които имат достъп до информация, които са готови да…
— Да шпионират за ФБР ли?
— Да ни помогнат да спрем нещо, което спокойно може да се превърне в трагична катастрофа.
— Продължавайте — каза Уейд, доволна, че записва разговора.
— Не ви молим за нищо друго, освен да отговорите на няколко кратки въпроса за доктор Джон Брин. Нужна ни е помощта на доктор Брин, а преди да се обърнем към когото и да било, винаги събираме информация. Просто рутинна проверка.
Вики не повярва на нито една негова дума, но попита:
— Какво конкретно ви интересува?
— Ами знаем, че Брин се е женил два пъти. По време на първия си брак е работил в Световната здравна организация в Женева. Жена му също му е била лабораторна асистентка. Разбрах, че е загинала при автомобилна катастрофа.
— Доколкото ми е известно, някой я блъснал и после избягал. Не успели да открият виновника. През тези години не съм поддържала връзка с Джак, но са ми казвали, че бил напълно съсипан.
— Това отразило ли се е върху работата му?
— Разбира се. Боже мой, та той е човек!
Хъбърд я разпита за всички пътувания на Брин, какви чужди езици владее и за детството му. Накрая Вики рязко го прекъсна:
— Вижте, никога не ми е разказвал за това. Само веднъж спомена, че загубил родителите си през войната. Това е всичко. Край на разговора. — Тя си погледна часовника. — Вие знаете за него повече от мен…
Докато записваше последните си бележки, Хъбърд си помисли, че трябва да даде в замяна някаква информация. Нещо голямо. Нещо шокиращо. Динамитът, който бе открил в досието на Брин.
— Така е, госпожо Уейд. — Той се усмихна, разказа й цялата жестока история на Джак и видя как лицето й става пепелявосиво. — Е, благодаря, че ми отделихте от времето си. Сега всичко зависи от принципите, госпожо Уейд, от принципите. — Агентът посочи с вестника към касетофона й, сякаш за да подчертае думите си.
Точно десет минути след началото на разговора Хъбърд повторно й благодари, изправи се и изчезна в тълпата.
Прекалено зашеметена, за да помръдне, Вики остана на стола, недоверчиво поклати глава и провери дали касетофонът й продължава да записва. После бръкна в чантата си, извади клетъчния си телефон и го отвори. Набра един нюйоркски номер, после усили звука на записа. Когато телефонът в службата й иззвъня, тя чу включването на секретаря и прослуша оставените за нея съобщения. После отговори продуцентката й.
— Офисът на госпожа Уейд. Тук е Кара Уилямс.
— Аз съм, Кара. — Виктория работеше с Кара — красива латиноамериканка — от четири години. Познаваха се добре и играеха по правилата. — Току-що имах невероятно странна среща и искам да запишеш разговора ни.
Кара включи записващото устройство, свързано с телефона й.
— Добре — каза продуцентката. — Давай.
— Говоря от индианаполиското летище. Скот Хъбърд, агент от ФБР, току-що ме разпита за миналото на мой познат на име Джак Брин, който е вирусолог в здравния отдел на щата Ню Йорк. Записах всичко. Хъбърд ми зададе подробни въпроси за дейността на Брин, за работата му в Световната здравна организация… Както и да е, през годините от време на време сме поддържали връзка.
— От време на време ли? — попита Кара.