Вики можеше да си представи как повдига вежди.
— Записвам разговора, Кара. Да, поддържахме връзка… но той също ми осигуряваше изключително интересна медицинска информация. Джак е истински гений. Сега се видяхме, докато проучвах случая в Чърчил Даунс.
— Продължавай — заинтригувана каза Кара.
— Убедена съм, че от ФБР са открили нещо на хиподрума и сега искат да знаят какво прави тук Джак, особено след като идва направо от Сан Диего. Хъбърд се интересуваше къде сме се запознали, разпитва ме за религиозните му възгледи, от колко години е в Ню Йорк, посещавала ли съм го в Европа, дали наскоро е бил някъде из Тихия океан.
— И какво те безпокои? — попита Кара. — Че си издала поверителна информация ли?
— С Джак се познаваме отдавна, Кара. Не ми е известно абсолютно нищо лошо за него. Така или иначе, накрая Хъбърд ми съобщи повече за Джак, отколкото му казах аз. Моята информация може да се открие във всеки справочник „Кой кой е“. А, да, обясних му също за първата му жена и че сме стари приятели.
— Е — изсумтя Кара, — така със сигурност повече няма да ти досаждат… Но, Вики, не се ли чудиш защо феберейците са избрали теб и каква е връзката с историята в Чърчил Даунс? Това наистина ме кара да се питам какъв е този Брин.
— Предполагам, че в известен смисъл и аз винаги съм си задавала този въпрос. — Тя си помисли за целувката им, колкото и кратка да бе, после си спомни, че разговорът се записва. — Във всеки случай, исках да ти го съобщя веднага. Когато свърша тук, ще ти позвъня. Засега просто ще приемем, че ще се прибера в Ню Йорк вдругиден. Освен това ми трябва пълна проверка за Джон Дрейк Брин във всички възможни бази данни — всяка статия, всяка биография, всяка реч. Свържи се със Световната здравна организация и щатските власти. Виж дали ще успееш да откриеш и някоя група оцелели военнопленници от Втората световна война. Тук става нещо, затова бъди изчерпателна. Благодаря.
— Ясно, чао.
Уейд пренави записа на разговора си с Хъбърд и го пусна. Лентата беше чиста. Докато излизаше от летището и се настаняваше в автомобила си, й се искаше да се изсмее сама на себе си, че се е доверила на ФБР. Онова копеле Хъбърд сигурно бе използвало магнит. Навярно скрит във вестника. Тя плати таксата за паркинг, после забеляза синия бус, който й беше показал Джак. Той незабавно потегли след нея и макар че не я следи дълго, Виктория Уейд вече не намираше в това нищо забавно. Беше ядосана и уплашена.
По обратния път до Чърчил Даунс не можеше да изхвърли от мислите си кошмарната история, която й бе разказал Хъбърд.
През всички тези години, откакто се познаваха с Джак, Вики никога не беше имала представа, че детството му е било толкова ужасно. Защото Джон Брин бе прекарал Втората световна война в японски лагер, в който властите бяха използвали военнопленниците като морски свинчета, провеждайки върху тях експерименти със страшни инфекциозни болести.
Седнал зад волана на синия бус, Скот Хъбърд следи Вики Уейд само в продължение на няколко минути. Разкритието за миналото на Брин я беше смаяло, може би дори я бе накарало да се замисли, ако не да сподели собствения му растящ интерес към вирусолога. Във всеки случай, агентът беше изтрил записа и тя щеше да побеснее. А разгневеният репортер можеше да се окаже много ценен. Хъбърд знаеше, че е разпалил любопитството й. Това оставяше вратата отворена за бъдещи контакти. Беше убеден, че Уейд ще започне собствено разследване. Когато я пое радиоколата, той отби в друга посока, но се погрижи журналистката да го види. Искаше да й покаже, че ФБР не е свършило с нито с нея, нито с Брин.
Хъбърд се смяташе за човек, който играе по правилата. Когато отначало шефовете му решиха да не водят разследването според обичайните процедури, той се ядоса — особено, че трябва да работи сам. Това неудобство обаче всъщност го улесни. И случаят предприемаше някои интересни обрати, не на последно място сред които стоеше Виктория Уейд.
Познаваше я от телевизията, разбира се, целият свят я познаваше, но в действителност тя изглеждаше още по-красива. Зелените й очи го бяха хипнотизирали, златистата й коса сияеше и всяко нейно движение излъчваше неподражаемо изящество. С нетърпение очакваше отново да разговаря с нея, не само за да се наслаждава на прелестите й, но и защото бе убеден, че тя не му е казала всичко, което знае за Брин. И защото не му беше задала нито един въпрос за конете.
ФБР се занимаваше с измамите, свързани с убийства на спортни коне, още от подаването на първия застрахователен иск. Това беше рутинна операция, прекалено елементарна за агент с опита на Хъбърд. Той получаваше само най-заплетените случаи като онзи, започнал с откриването на водния пистолет. Антракс, биологичен тероризъм. Приоритет номер едно. И после на компютъра бе изскочила връзката на Брин с двете разследвания.