Също като всички останали, отначало агентът остана озадачен от липсата на каквито и да било нишки между важните хора, жертви и свидетели. ФБР упорито продължи да проверява всички, които имаха нещо общо с инцидента в Сан Диего и с останалите разследвания на Бюрото. Накрая стигнаха до името на Брин заради заминаването му за Индианаполис. Бяха го видели в компанията на Виктория Уейд, която вече фигурираше в списъка по случая в Кентъки.
Хъбърд долетя от Сан Диего със самолет на ФБР само няколко часа преди вирусолога и луисвилските агенти незабавно го информираха за ситуацията. Вече знаеха, че Ей Ти Ви души около хиподрума в Чърчил Даунс. На Хъбърд винаги му се беше струвало, че журналистите откриват също толкова измами и корупция, колкото и Бюрото, при това често преди него. Появата на Брин изглеждаше нещо повече от съвпадение.
Специален агент Скот Хъбърд позвъни от мобилния телефон в колата в нюйоркското поделение и уреди някой да посрещне самолета на Брин и да го държи под око, докато не пристигне самият той.
7.
Събота, 20 юни
Ню Йорк
12:00 ч.
Теди Камерон се чувстваше и изглеждаше енергичен, освежен, нов човек — съвсем различен от мълчаливия и затворен невротик, какъвто бе през последните няколко месеца преди да го споходи Видението и Гласът. Дори да бяха изненадани от този прероден, почти словоохотлив Теди, неговите колеги учени не го показаха. Един от старите му вашингтонски приятели спомена, че ФБР дискретно разпитвало за Джак Брин. Не знаел защо. Но Теди беше убеден, че е заради Сан Диего.
Всъщност, когато прослуша съобщенията на телефонния си секретар, Камерон чу гласа на специален агент Хъбърд. Всичко се развиваше чудесно. Сега само трябваше да позвъни на агента, да хвърли точно необходимата сянка на съмнение върху надеждността на Брин, ако името му вече бе изскочило, и да продължи с Мисията.
Той обиколи апартамента, който беше запазил, след като жена му Моника го напусна по време на най-големия му позор. Не можеше да иска по-спокойно място — обзаведено жилище в Горен Ийст Сайд, в което големият град му осигуряваше абсолютна анонимност.
Теди дори се радваше, че Моника го остави — това улесняваше Мисията и не му пречеше да прекарва почти цялото си време в лабораторията, която бе неговият истински дом. Честно казано, просто не му пукаше за нея.
Бяха се запознали в колежа, където много момичета се възхищаваха на русата му коса и аристократичните му маниери. Но той излизаше само с няколко и спеше с още по-малко — обезобразените му длани и странното му поведение винаги ги отблъскваха. Когато го изоставяха, Теди винаги плачеше и му се искаше да ги удуши, но после спомените избледняваха.
Моника обаче бе друг въпрос. Тя беше изключително привлекателна червенокоса ирландка, сираче, отгледано в Куинс от леля и вуйчо, истински католици. В резултат момичето бе набожно, което силно го безпокоеше, защото му напомняше за собствената му майка. Моника бе изискана и имаше огромното желание да стане всеотдайна съпруга на учен.
Беше и много страстна или поне се преструваше, като го уверяваше, че е нежен и чудесен любовник. Изглежда, не я плашеше и неспособността му да стига до кулминация, тъй като твърдо вярваше, че е в състояние да го доведе до оргазъм — налагаше се, ако искаха да имат голямо семейство, за каквото Моника мечтаеше. Камерон предполагаше, че тя го обича — по свой начин, свързан със стремежа й за издигане в обществото. Той, от друга страна, не изпитваше почти нищо към нея — определено не сексуално — но като истински актьор изпълняваше ролята си на любящ съпруг.
Проблемите започнаха, когато се преместиха в Атланта. Родена и отраснала в Ню Йорк, Моника мразеше Юга. Мразеше и работата си на гимназиална учителка. Мразеше работохолизма му, който ги разделяше толкова много нощи. Мразеше жегата. Но най-много я вбесяваше фактът, че той продължаваше да не е в състояние да стигне до кулминация, което означаваше, че тя не може да забременее.
Ставаше все по-набожна, караше го да ходи на черква заедно с нея, пълнеше апартамента им с икони. Престанаха да правят секс и Теди не можеше да е по-щастлив — освен че жена му все повече му напомняше за майка му — заядлива, досадна и религиозна.