Когато японците и избраните пленници излезеха, Брин се покатерваше на гредите на покрива и сядаше в малкия дървен купол, изрязан за вентилация. Оттам можеше да гледа над другите сгради към полето със стълбовете.
Виждаше как извеждат пленниците: от едната сграда мъже, от другата — жени. Търсеше майка си. За щастие до този момент не я беше забелязал. Когато приковяха хората за стълбовете, на полето се появяваше дългият черен даймлер на лекарите, идваха и асистентите, които записваха процедурите в бележниците си. После малкият Джак Брин виждаше как войниците разтоварват сандъци от камионите.
Всеки войник поставяше по един сандък пред пленниците, после бързо се отдалечаваше, а лекарите и асистентите събираха документацията си и си тръгваха.
Дълго време като че ли не се случваше нищо.
Пленниците стояха до стълбовете.
Някои успяваха да седнат на земята.
Някои извръщаха лица от сандъците.
Някои се молеха.
Внезапно във всеки сандък изщракваше пружинен механизъм, който отваряше капака. Джак виждаше отвътре да се издигат валма дим — или прах? — и вятърът ги отвяваше към хората. Те несръчно бършеха лице с окованите си ръце и се опитваха да скрият глави под ръкавите си.
Всеки следобед беше различен.
Понякога не се случваше нищо и пленниците оставаха невредими. Изтичаше час, дори денонощие и те продължаваха да стоят до стълбовете.
Понякога от лабораторията докарваха цистерна и ги обливаха с маркучи.
Донякога ги отвеждаха само след час.
Понякога се появяваше взвод войници, които скачаха от камиона си и методично застрелваха от упор всеки от пленниците.
Онова, което никога не се променяше, бе фактът, че избраните за следобедните експерименти никога не се завръщаха.
Той виждаше какво става с другите.
Понякога от малкия сандък се издигаше жълтеникавозелен облак и пленниците умираха от мъчителна, но бърза смърт.
Понякога крещяха часове наред. Малкият Брин виждаше почернелите им усти и белите им очи, но рядко ги чуваше. Манджурските ветрове отвяваха гласовете им надалеч от лагера също толкова сигурно, колкото и отровния дим в лицата на стотици оковани пленници. Това бяха същите онези сибирски въздушни течения, които отнасяха произведените в Пинфан балони с техните пълни с отрови, бактерии и вируси резервоари на изток от японските острови чак до Ан Арбър.
Джак разбираше, че ще дойде и неговият ред, и дори в сънищата си знаеше, че предпочита куршума.
Изведнъж в кошмара му гърчещите се в предсмъртни мъки пленници се превърнаха в умиращите коне от Чърчил Даунс, превърнаха се в Джоуи Сейнт Джон и Джоди Дейвис в последните им ужасни мигове, превърнаха се в рояци побеснели пчели, превърнаха се в непреодолимия ужас на Търнъровата „Пета чума“. Образите се въртяха безспирно в ума му като въртележка от страхотии, докато не стигна до ръба на… Звънецът, звънецът, звънецът! Слава богу, беше телефонът. Разтреперан и облян в пот, Джак се събуди и вдигна слушалката.
Обаждаше се Миа, която незабавно долови нещо в гласа му и го попита какво му е. Той, разбира се, отговори, че е добре, каза й, че просто е сънен. Този път тя имаше добра новина. За нула време решила проблема в града, била на гарата в Олбъни и щяла да е при него след двайсет минути.
— Даже не отключвай вратата — прибави Миа. — Идвам направо в леглото. Не помръдвай. Засега.
— Приемам това като лекарско нареждане — усмихна се Брин, затвори и въпреки ужаса от поредния лагерен кошмар успя да се унесе в спокоен сън.
Следващото нещо, което усети, бе, че Миа е до него и го целува все по-силно. Джак почти незабавно се претърколи върху прекрасното й гъвкаво тяло, докато нежните й ръце обгръщаха гърба му. Сега беше негов ред да я целува, въпреки старата болка в левия бицепс. Когато започна да я целува по-бавно, тя го притисна към себе още по-силно и плъзна длани към лакътя му.
Внезапно остра болка плъзна нагоре от ставата и прониза рамото му. Миа неволно беше засегнала радиалния му нерв. Брин се отдръпна от нея и седна.
— О, Джак, извинявай… Не исках…
— Разбира се, скъпа. — Той я погали по лицето със здравата си ръка.
— Развалих всичко!
— В никакъв случай, любов моя, но сега се прояви като добра лекарка и ми разтрий раната.