Докато прокарваше пръсти по белезите и шевовете му, тя го попита — както много пъти досега — къде са го зашили след инцидента с делтаплана.
— Зная, ужасно е, но не мога да си спомня, наистина не мога. Елементи на амнезия…
Миа го гледаше. Усещаше напрегнатостта му.
— Лъжеш ли ме, Джак Брин? — Тя коленичи на леглото зад него и обгърна раменете му с ръце преди той да успее да й отговори. — Защото — игриво каза тя, — ако открия, че те е наръгал някой ревнив съпруг или си бил нападнат от някоя от клетите жени, които си прелъстявал и изоставял по целия свят, и че тая история с делтаплана, на която толкова доверчиво повярвах…
— Стига, скъпа — рязко я прекъсна той. — Повярвай ми, слуховете за любовните ми похождения са ужасно преувеличени. — Помисли си, че никога не би могъл да й каже истината — за раната, за руската ролева болница, която наричаше „швейцарска клиника“, за американския войник, който след разпускането на лагера му бе дал да се намаже с пеницилин и навярно го беше спасил от гангрена.
— Добре — каза Миа. — Ще престана с любовните ти похождения, но виж колко се разстрои. Не докоснах нерва ти само в буквалния смисъл. Има ти нещо и ако мога да помогна…
— Нямам нужда от никаква помощ!
— О, я стига, Джак. — Тя протегна ръце и Брин й позволи да го прегърне.
— Извинявай, Миа, тази седмица беше ужасна.
— Зная, Джак, зная — тихо отвърна тя.
— Не, не знаеш. Не съм сигурен, че и самият аз знам — рече той. И изведнъж разбра края на съня си, онези въртящи се образи, нещо като потвърждение на онова, за което си мислеше, без напълно да го признава. Вече знаеше, вече ясно го виждаше…
— Миа — започна Брин, — ще си помислиш, че е лудост…
— Какво, Джак?
— Тази история с антракса в Сан Диего и конете в Кентъки. Струва ми се, че двата случая са свързани.
Тя заинтригувано го погледна.
— Наистина ли?
Джак знаеше, че няма да е лесно. В крайна сметка жена му бе лекар и учен, а онова, което трябваше да й каже, звучеше почти като научна фантастика.
— Добре. — Той не бързаше и внимателно подбираше думите си. — Изслушай ме, преди да кажеш нещо. В Индианаполис видях една картина, картина на Търнър, казва се „Петата чума“, нали знаеш, чумите на Моисей. От петата чума умират всички животни. И всичко това беше нарисувано на картината, а аз тъкмо идвах от Луисвил, където наистина умираха коне. Всички подозират някакъв саботаж.
— И…
— И тогава си спомних, че друга чума са циреите — които могат да се изтълкуват като антракс. Със сигурност знаем, че случаят в Сан Диего е саботаж. Някой е подхвърлил пълен с антракс пистолет играчка на място, на което да го открие дете, даже е написал цифровия код за антракс на ръкохватката. А в последно време получаваме по ПроМЕД съобщения за рояк пчели — това е друга чума — който се появил в Сан Антонио преди два месеца. Въпросът е, че не са били пчели убийци, а обикновени медоносни пчели, но нещо ги е направило агресивни.
— Не разбирам какво искаш да кажеш, Джак.
— Някой маниак — или група маниаци — използва модерни биотерористични методи, за да пресъздаде десетте старозаветни чуми.
Миа мълчеше и го слушаше.
— Очакват ни още чуми, обич моя. И аз трябва да ги спра, защото никой, никой друг няма да ми повярва, още по-малко да ми помогне.
Той нахвърля план за търсене на другите чуми и й обясни защо трябва да го сподели само с нея и Дрю. Беше убеден, че не може да се довери на никой друг, защото не искаше да научи онзи, който готвеше нови ужаси. Миа трябваше да го разбере, да му помогне да запази вярата в себе си, но единственото, което виждаше изписано на лицето й, бе тревога.
— Джак — прекалено внимателно го попита тя, — добре ли се чувстваш? Нервите ти сигурно са опънати до крайност.
Брин осъзна, че не е повярвала на нито една негова дума, а това беше все едно да го мисли за луд.
Вече бе прекалено късно да отстъпва.
— Просто съм изтощен, направо съм съсипан — успокои колкото нея, толкова и самия себе си той.
— Джак — настоя Миа, — нали няма опасност да си се заразил в болницата?
— Взимам профилактични антибиотици, обич моя. Не се безпокой. Добре съм, просто съм уморен. — Брин разтърка очи.
— Джак…
— Моля те, Миа, да не разговаряме сега. Утре. Трябва да се наспя. Обичам те и това, че съм си вкъщи при теб, е най-доброто лекарство.
Тя го целуна и промълви:
— И аз те обичам, Джак. — После се претърколи в своята половина от леглото.